На фона на нарастващото геополитическо напрежение и крехкото равновесие между световните сили, в социалните мрежи все по-често се появяват размисли, които преплитат историята с настоящето и бъдещето.
Един от тях, публикуван от Владимир Тодоров, прави силна аналогия между международната политика и човешките взаимоотношения, поставяйки под въпрос дали светът е на ръба на поредната верижна катастрофа. Текстът, който следва, не предлага конкретен отговор, а напомня — с тежест и символика — че уроците на историята са безполезни, когато не се помнят.
Коментар от Владимир Тодоров:
Историята не е наука за миналото.
Историята е наука за бъдещето.
Не тя не се повтаря. Повторението е във взаимоотношенията.
Ако си представим, че държавите са отделни личности. Това международните взаимоотношения става по-…смилаеми. Опростяването и аналогията до голяма степен са несъвместими, но …. ситуация:
Момче отива да се бие. Взели са му топката, обидили са го или може би по-възвишена цел — сражава се за вниманието на девойка. Той ще си обели коленете, ще яде тупаници, дланите ще го болят вероятно.
Обаче, в началото не го знае. Мисли си, че само той ще удря.
Тръгнал е мотивиран.
„Мъжете се качваха с песни във вагоните, които ги отнасяха към касапницата.“ Това е цитат от книгата „Боен кон“ на Майкъл Морпурго. След десетилетия на безгрижно безвоенно съществуване Европа е забравила тежестта на войната, както пише Стефан Цвайг в „Светът от вчера“.
Обикновените хора обаче, не са запознати със градените и прилежно навързани съюзи между държавите. Обвързаност за помощ и партньорство в политически и военни ситуации.
И тогава идва в Сараево Франц Фердинанд.
Останалото е история.
Кое е днешното Сараево?
2015, Одеса?
2022, Харков?
2023–2024, Газа?
13 юни 2025, Техеран?
22 юни 2025, Фордо?
Историята ще каже след време дали светът се е взривил отведнъж или постепенно като верижна експлозия. Хората обаче, ще запомнят, че уроците на историята не са научени. И ще го запомнят с цената на кръвта, която се плаща.
Фигурите отново са подредени на масата.
Съюзите отново са налични в нови формации.
Шахматната дъска този път е целия свят.
Сега — 100 години след „Голямата Берта“ имаме много и много по-способни от „Дебелака“ негови чеда.
Предстои да разберем докъде се прости разумът на играчите и силата на пионките.
Хубавата новина е, че има още пясък в часовника.