Изявлението на Бойко Борисов, че не вижда място за ГЕРБ в управлението и че партията му повече няма да осигурява кворум, беше знак за надигаща се криза. Този път не просто вътре в парламента, а в самата логика на управлението. „Сглобката“, както народът я нарича, вече не може да скрива, че е загубила посока и доверие.
Борисов говори като човек, който усеща, че контролът му се изплъзва. Призивът към местните структури да „видят какво от ГЕРБ е изядено“ беше признание, че партията му губи терен. Това се видя най-ясно в Пазарджик, където формацията „ДПС – Ново начало“ измести ГЕРБ дори в градове, които доскоро изглеждаха сигурни.
Така нареченото „изяждане“ не е само метафора. То описва реален процес на преразпределяне на влияние. ДПС, чрез Делян Пеевски, укрепва позиции както в администрацията, така и в местната власт. ГЕРБ започва да плаща цената за дългогодишната си зависимост от същите тези структури, които днес я поглъщат.
Доцент Валентин Вацев от години казва, че ГЕРБ е партия, изградена върху властта, а не върху идея. И когато властта започне да се руши, структурата ѝ се свива. Именно това се случва – партията губи смисъла да съществува.
Арестът на варненския кмет Благо Коцев добави още напрежение. Властта вече не изглежда като стабилен механизъм, а като поле на вътрешни битки. Когато институциите се използват като инструмент за натиск, а не за ред, обществото усеща това и престава да вярва.
Скандалът с ВМЗ е още едно доказателство за моралното износване на системата. Твърденията за фиктивни обществени поръчки, злоупотреби и офшорни връзки, рушат доверието напълно. На този фон Борисов звучи раздвоен. Той вижда накъде върви управлението, но няма кураж да скъса с него. ПП–ДБ също не показват воля за промяна – страхуват се, че извън властта ще загубят не само позиции, но и влияние.
Боян Чуков описва това състояние като „тих преврат“ – когато формално всичко работи, но решенията се вземат другаде. Днес именно това наблюдаваме. Управлението съществува, но реалната власт се размива между икономически интереси, зависимости и страхове. Ако ГЕРБ и ПП–ДБ имат останала и капчица достойнство, трябва да признаят провала на настоящия модел и да бутнат правителството. Ако не го направят, разпадът ще продължи.
Но трябва да се замислим и за дългосрочната перспектива. Дали България е достигнала точката на бифуркация – момент, в който старият политически елит ще бъде заменен, а нова генерация ще поеме управлението? На този етап признаците са противоречиви. Системата продължава да произвежда лидери и мрежи, които уж идват „отдолу“, но тези нови фигури често са интегрирани в съществуващите зависимости и не носят съществена промяна. Засега повечето видими кандидати се движат между компромисите и страха.
В този контекст влизането в еврозоната се превръща в опасност, а не в успех. Еврозоната предполага доверие в институции и управление. България с настоящия корумпиран елит не може да го осигури. Падането на правителството сега би било шанс да се избегне този риск. Да се предотврати поетапното обвързване с финансови и институционални ангажименти, които страната няма да може да изпълнява адекватно.
За да се избегне пагубното влияние на еврозоната и да се изгради адекватен елит, трябва да се предприемат смели и решителни действия. Падане на настоящото управление, разграждане на клиентелистките мрежи и изграждане на нов политически и управленски слой, който да носи отговорност, компетентност и национална визия. Всичко друго е само забавяне на неизбежното и продължаване на деградацията.
Възможността е ясна – България може да избегне капана на еврозоната и международната зависимост, но за целта сегашният елит трябва да бъде тотално заменен. Това не е въпрос на избор, а на оцеляване на държавата. В противен случай нестабилността, корупцията и неадекватното управление ще бъдат закрепостени чрез европейски институции. А страната ще остане заложник на системата, която сама е създала.
Този критичен момент е шанс за рестарт. Еврозоната не е цел, тя е потенциален капан. Смяната на политическия елит е неотложна. България трябва да реши дали ще продължи по сегашния път на разпад или ще използва момента за истинска национална и институционална реформа.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
