Папа Франциск си отиде. Духовният водач на над 1,3 милиарда католици по целия свят почина на 88-годишна възраст. Последните му седмици преминаха в болнична обстановка, след като бе приет с бронхит, който прерасна в тежка двустранна пневмония.
Състоянието му се усложни допълнително заради това, че още в младостта му е била отстранена част от десния бял дроб. Въпреки кратко подобрение и поява на прозореца на площад „Свети Петър“, където благослови вярващите, животът му стигна своя край.
Истинското му име беше Хорхе Марио Берголио. Роден в Буенос Айрес през 1936 година, той израсна в семейство на италиански железопътен работник и домакиня, сред пет деца. Още млад, усеща призванието към духовен живот. Присъединява се към йезуитския орден през 1958 г., завършва философия и започва да преподава литература и психология в католически колежи. Образованието му продължава в Германия, където защитава и докторска степен. Въпреки академичния път и възможностите, които стоят пред него, той избира да се върне в родната Аржентина и да служи сред хората, които познава и разбира.
Ръкоположен е за свещеник през 1969 г., а през 2001 г. папа Йоан Павел II го възвежда в сан кардинал. Още тогава Берголио се откроява със своята скромност и личен аскетизъм — живее в малък апартамент, отказва лимузина с шофьор, придвижва се с обществения транспорт, дори сам си готви. Скромността му не е поза, а съзнателно избран път.
На 13 март 2013 година е избран за 266-ия папа в историята на Римокатолическата църква. Това е избор, който поставя редица „първи“ в църковната история: първият папа от Новия свят, първият йезуит, първият, който приема името Франциск — в чест на Свети Франциск от Асизи, символ на мир, бедност и любов към творението.
Още от началото на понтификата си папа Франциск постави акцент върху човечността, милосърдието и грижата за най-уязвимите. За него църквата не трябва да бъде крепост, а отворена врата. Говореше открито за социална несправедливост, за миграцията, за климатичната криза, за нуждата от мир. Не отричаше доктрината, но я прилагаше с грижа към човека, а не като наказание.
Особено запомнящ се остава неговият жест по време на визитата му в България през 2019 г., когато, въпреки строгия протокол, прекъсна официалната си програма, за да се срещне с група деца, които го извикаха от площада. Той се усмихна, приближи се и ги прегърна. Думите, които им каза, останаха в съзнанието на мнозина: „Радвайте се, бъдете много шумни пред всички, но останете тихи в сърцето си.“ Малко изречение, в което сякаш събра целия си мироглед.
Папа Франциск често отговаряше спокойно и точно, дори когато темата беше чувствителна. При един случай, когато израелският премиер Нетаняху заяви, че Исус е говорил иврит, Франциск без напрежение, но с увереност го поправи: „Арамейски.“ Без демонстрация на надмощие, а с простота и знание.
Франциск остава в паметта на хората не с гръмки речи, а с жестове, с добрина, с нежно настояване за справедливост. С живота си той показа, че духовната власт не означава дистанция, а близост. Че един папа може да бъде човек сред хората, без да губи достойнството на пастир.
След него остава не злато, не камък, а една светлина, която се носи от сърце в сърце. Светлина на добротата, на тишината, на съпричастността. Такъв беше папа Франциск. Папа, който се спря при децата, който говореше на бедните, който се усмихваше на света дори когато го боли.