Продължава конкурсът „България в сърцето ми“ с една искрена детска изповед, нарисувана в цветове.
Дивна Върбанова е само на 5 години, но вече има ясно усещане за това какво означава родина, споделяне и обич. В своята рисунка, създадена с маслени пастели, тя ни показва пъстро хоро на фона на българското знаме- една картина, изпълнена с радост, традиция и неподправена чистота.
„Аз нарисувах хоро, защото всички са щастливи, когато играят заедно. Нарисувах и знамето, защото обичам България. Тя е в моето сърце, като мама и тати.“
Това споделя малката Дивна с искреност, която трогва. Творбата ѝ е не просто детска рисунка, тя е символ на нещо, за което по-възрастните се сещаме само на поводи. Най-малките, като Дивна, усещат света около себе си чрез чувствата, които ги свързват с хората, с ритъма на традициите и с онези прости неща, които правят България техен дом.
Хорото в рисунката обединява три фигури: облечени в народни носии, хванати ръка за ръка. Усмихнати, с корони от цветя и светлина в погледа. Зад тях гордо се развява знамето, сякаш подчертава силата на онова, което ни прави народ- едиността, споделената радост и корените, които ни държат здраво.
Конкурсът „България в сърцето ми“ продължава да събира детски послания- понякога шумни и цветни, друг път тихи и замислени, но винаги истински. Рисунката на Дивна е поредното доказателство, че патриотизмът не е нещо, което се учи наизуст-той се усеща, изразява се чрез игра, песен, танц или… с няколко цветни щрихи и голямо сърце.
Едно петгодишно момиченце ни припомня истина, която често забравяме:
Семейството и родината не бива да се приемат за даденост. Те са дар, който трябва да пазим и почитаме. Също така и ценностите не се подразбират-те се избират, обичат и пазят.
Автор: Надежда Беленска
