„Истинският въпрос днес е следният: Да има или да няма демокрация?“ – с тази реплика Петър Волгин отправя едно от най-силните си обвинения срещу политическия елит в България.
В пост в социалните мрежи той заявява, че не еврозоната е големият спор. Не 2026 година. Не еврото. А демокрацията.
„Истинският спор днес изобщо не е да влизаме в еврозоната през 2026 или да не влизаме.“
По думите му, на този въпрос с „не“ отговарят няколко ясно очертани групи. „а/ политиците-глобалисти, тези, които са на директно подчинение на брюкселските си шефове, антинародно настроените партийни босове от ГЕРБ, ПП-ДБ, Ново начало, БСП“.
Следват представителите на бизнес елита, които ще спечелят от еврото. И още – „в/ всевъзможни умнокрасиви анализатори, които се водят преподаватели в някой и друг университет, но просперитетът им зависи от чуждестранните грантове и участието в проекти“.
Не пропуска и медиите – „ големите медии, с малки изключения на отделни журналисти в тях, които заради пари или заради запазване близостта с управляващите са готови на всякакви манипулации“.
Волгин е категоричен, че тези хора не искат демокрация. Те искат управление без народ. „Те с огромно удоволствие биха отменили и изборите. Само че не могат. Засега.
“ Това, което ги прави видими, не е тяхната численост. „Тези хора изглеждат много, но всъщност са едно малцинство.“
Видимостта им идва от медийния контрол. „Усещането, че са сила идва от тоталния монопол, който са установили върху медийната среда.“
Срещу това малцинство, според Волгин, стои истинското мнозинство – обикновените български граждани.
„На въпроса да има или да няма демокрация с ДА отговаря мнозинството от българските граждани.“
Те не искат просто да гласуват веднъж на няколко години. Те искат участие. Истинско, пряко, смислено.
„Тези хора искат да бъдат питани по важните за България въпроси. Те искат да участват в управлението.“
За Волгин демокрацията не е власт на елитите, не е власт на експертите. Не е власт на послушните на Брюксел.
„Демокрация означава власт на народа. Не на „елита“, не на „експертите“, не на слугите на Брюксел, а на мнозинството от гражданите.“
Той ясно посочва кои са от страната на демокрацията – хората, които искат референдум.
„Ето защо хората, които се борят за това да има референдум, са на страната на демокрацията.“ 4
И кои са на страната на потисничеството.
„Другите, които изпадат в ярост и истерия само при споменаването на тази дума, са на страната на тиранията.“