На сцената на политическото представление двете основни партии – левите и десните – играят своите роли като актьори, които не са прочели сценария, но това не им пречи да импровизират с пълна сила.

Левите обикновено се появяват на сцената с обещания за социална справедливост, равенство и, разбира се, безплатни услуги за всички. Ако ги слушаме, се създава впечатлението, че утре всеки ще получи безплатен хляб и сирене за закуска, само дето сиренето може би ще е произведено в облаците на мечтите им. Те са като щедрият дядо, който винаги обещава шоколад на внуците си, но като отидеш при него, се оказва, че има само стар конфитюр.

От друга страна, десните идват с приказки за дисциплина, пазари и „всичко ще бъде наред, ако просто махнем държавата от картинката“. Те са като строгият баща, който винаги е готов да ти каже: „Изкарвай си сам парите!“, докато кара кола, която наследил от дядо си. За тях решението на всеки проблем е да го предадат на „невидимата ръка на пазара“. Ако ръката е наистина невидима, то може би тя просто не иска да прави нищо.

И така, народът остава да избира между две крайности. От едната страна ни чакат утопични обещания за щастлив живот, където държавата се грижи за всеки и няма нужда да се притесняваме за нищо – освен за факта, че бюджетът може да се окаже толкова празен, колкото касичката на прасето ти след ваканцията.

От другата страна, десните ни канят на техния спектакъл – свят, където богатите ще станат още по-богати, а останалите ще се успокояват с думите:

„Е, някой ден и аз ще имам яхта“. Те твърдят, че свободата е всичко, докато си свободен да избираш между скъп хляб и още по-скъп хляб.

Заключението? Каквито и роли да играят политиците, единственият начин ние, зрителите, да променим сценария, е като гласуваме. Защото ако не го направим, то ще продължаваме да гледаме едно и също представление, докато си мислим: „Не може ли този филм да свърши вече?“ Тъй че, драги съграждани, време е да изберем нови актьори.

Надежда Максимова