Президентът Румен Радев направи критичен коментар за стабилността на правителството. Той подчерта, че тя зависи от двама души – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Според него те са истинските „архитекти“ на управляващото мнозинство.
Радев посочи, че решенията в държавата не се взимат прозрачно. Властта е в ръцете на партийни лидери, а не на институциите. Той смята, че Борисов и Пеевски диктуват основните управленски ходове.
Президентът подчерта, че страната не може да се управлява чрез задкулисни договорки. Всяка власт трябва да носи отговорност пред гражданите.Радев изрази съмнение относно позициите на определени партии. Някои от тях претендират, че са в опозиция, но същевременно участват в управлението. Президентът нарече това „леко шизофренна“ ситуация.
Той даде пример с формации, които публично критикуват правителството, но подкрепят решенията му. Това според него е подвеждащо за избирателите.
Президентът засегна и въпроса за парламентарната република. Той подчерта, че вотът на недоверие е демократичен инструмент. Опозицията има право да го използва, за да тества стабилността на правителството. Радев призова за повече уважение към Народното събрание. Според него институциите трябва да работят в синхрон, а не да се изземат функции. Той предупреди, че концентрацията на власт в ръцете на няколко души е опасна за демокрацията.
Ето и пълното му изявление:
Стабилността на правителството зависи от архитектите на мнозинството г-н Борисов и г-н Пеевски. Зависи от диалога между тях, от разбирателството между тях, защото те са кадровиците на правителството, те са хората, които взимат решенията. Но е много трудно да говорим за стабилност в държава, в която функциите на правителството се изземват от двамата архитекти, които почти всеки ден говорят от името на властта и налагат управленски решения, а в същото време претендират да са му опозиция. Това превръща ситуацията в шизофренна.
Правителството трябва да си дава сметка, че нашето общество очаква то да покаже, че проявява загриженост за всеки български гражданин, независимо къде се намира по света, че има ясно осъзнаване на националните интереси, че външната ни политика се ръководи от тях и че отстоява националното ни достойнство. Затова очаквам от правителството да има много по-проактивна и достойна позиция и да изиска информация за убития български гражданин в Газа.
Не може да разчитаме на информация само от една страна и то която е страна в този военен конфликт. Необходимо е да се иска информация от всички международни институции, които имат отношение към това, което се случи в Газа. Трябва много настойчиво да се иска информация от нашите служби и от всички наши международни партньори. Трябва да имаме ясна позиция, базирана на пълната информация по случая.
Присъствието ми в Конституционния съд днес не е заради полагането на клетва от определен конституционен съдия, а за да изразя подкрепата си към ключова за върховенството на правото институция, която не си затвори очите за безобразията по време на последните парламентарни избори. А народните представители би трябвало да си дават сметка, че техният избор за конкретен съдия в Конституционния съд продължава да поражда обществени реакции и въпроси.
Има и други въпроси, които трябва да задаваме всеки ден – какво стана с Пепи Еврото и неговата мрежа за паралелно правосъдие? Какво стана с Мартин Божанов – Нотариуса и търговията с правосъдие? Дали е нямало и други представители на съдебната власт, които са минали през дивана на Пепи Еврото, които са записани и в момента заемат отговорни позиции в съдебната власт? При тази изключително вероятна хипотеза кой раздава правосъдие – представителите на съдебната власт, или този, който държи записа?
Докато българските институции не си отворят очите, докато нямаме сериозно и цялостно българско разследване на тези случаи, няма да има доверие от нашето общество в правосъдната система. Няма да има доверие и от нашите европейски партньори, а страната ни няма да се развива по демократичен начин и ще продължи да бъде в плен на определени зависимости.
Изказването на Радев идва в момент на засилено политическо напрежение. Дебатите за стабилността на правителството се изострят. Обществеността все по-често поставя под въпрос кой реално управлява страната.
Предстои да се види как правителството ще отговори на тези критики. Партиите в управлението ще трябва да дадат ясен знак за своята роля. В противен случай съмненията за задкулисно управление ще продължат да растат.