Предната седмица ни заляха нови данни от Щатите и Европа. През седмицата излязоха интересни данни за индексите на производството и услугите Щатите. Те бяха възприети със смесени чувства при спекуланти и инвеститори.
Тези притеснения още повече се засилиха от докладите за заетостта в САЩ, публикувани в края на седмицата. Американската икономика изглежда стабилна, но има признаци за отслабване на потребителските нагласи. Основното, което има значение в момента, е какво мисли ФЕД за инфлацията, основните икономически данни и как ще процедират в близко бъдеще.
Задачата им стана още по-сложна, след като Централните Банки на Канада и ЕЦБ свалиха основните лихвени проценти (ОЛП) с 0,25 % в средата на седмицата. Най-странно беше в Европа, където ЕЦБ прогнозира по-висока от целта им инфлация и по нисък БВП за ЕС до 2026, но въпреки това започнаха облекчаване на паричната политика? Явно икономиките в Европа имат нужда от „лека“ подкрепа.
На геополитическия фронт нещата се задържаха много обтегнати, без изгледи за скорошното приключване на някой от конфликтите. Това със сигурност беше отразено и на резултатите на изборите за ЕС парламент, където ясно се видя, че на хората са недоволни от статуквото и пътя, по който е поела Европа. Няма да се впускам в детайли по тази тема, резултатите и безброй анализи към тях може да ги намерите навсякъде.
Както съм споменавал и в предни бюлетини, напреженията между държавите по света се проявяват неминуемо в икономиките и в стокообмена. Кризата в Червено море оказва сериозно въздействие върху контейнерните превози. Според Bloomberg Intelligence броят на плаванията на контейнери през Суецкия канал е намалял с 80 %. Това е принудило корабите да избират по-дълги маршрут. Като например плаване около нос Добра надежда, което добавя поне една седмица към общото им време за пътуване. В резултат на това капацитетът на световния флот беше намален. Това доведе до значително повишаване на цените на контейнерните превози.
Междувременно САЩ наложиха 50 % мита върху китайския внос на соларни клетки, който е сред най-големите консуматори на сребро в индустриалния край. Целта е да окажат натиск върху производството на панели във всички ключови фабрики в Азия с корпоративни бази в Китай. Все пак силното търсене на вътрешните китайски пазари предотврати по-нататъшен спад, което бе подсилено от свързването на най-големия в света соларен парк в северозападната част на Синдзян.
Днес по традиция ще завършим с най-интересното от нашия континент. Тук основно събитие беше понижаването на ОЛП от ЕЦБ в четвъртък (06.06.24) и пресконференцията на Лагард след това. Така историческият цикъл на повишаване на лихвените проценти приключи и започна облекчаване на паричната политика. След почти девет месеца на рекордно високи нива днес „паричните власти“ намалиха основния лихвен процент (ОЛП). Това се случи с 0,25 процентни пункта до 4,25 % (в синьо), въпреки че поредица от скорошни данни сочеха „устойчива“ инфлация. Така въпреки 50 % по-висока основна инфлация (в червено, основна инфлация в Еврозоната) от дългосрочната цел на централните банки от 2 % (черната пунктирана линия), започна облекчение в монетарната политика и по този начин стимул в икономиката.
Противно на надеждите на пазарите, председателят на ЕЦБ Лагард не даде допълнителни сигнали за следващите стъпки по отношение на лихвените проценти. Поради това остава несигурно дали и кога знаковото понижение на лихвените проценти ще бъде последвано от по-нататъшни намаления. Още по-изненадваща обаче беше прогнозата на ЕЦБ за развитието на инфлацията и БВП в ЕС до 2026. Сините стълбчета на следващата графика показват последните прогнози на централните банкери.
Какво забелязваме? Очаква се леко по-висока инфлация, а БВП си остава много под инфлационното ниво през следващите три години… Тук разбира се по-адекватният ход би бил изчакване и задържане на ОЛП. Но ЕЦБ не смятат така. Или те наистина смятат, че до 2026 инфлацията ще е около 2 %, или икономиката в Европа се нуждае от „лека подкрепа“, а може и някаква комбинация от двете.
Автор: Йордан Калчев
