Отмина много динамична седмица, изпълнена с макроикономически и геополитически данни. Като начало, инфлацията при потребителските и производствените цени в САЩ бе по-ниска от очакваната, въпреки това в сряда председателят на ФЕД Джероум Паул охлади страстите на пазарите, като обяви решението на Федерален комитет по
операциите на отворения пазар (Federal Open Market Committee, FOMC) да задържи основните лихвени проценти (ОЛП) без промяна.
Засега Фед поддържа рестриктивен курс, но останалите големи централни банки една по една бавно преминават към лагера на облекченията. Швейцария започна през март с първото си понижение на лихвените проценти от 2015 г. насам. След това през май Швеция намали лихвите за първи път от 2016 г. насам. А през поминалата седмица ЕЦБ, Канада и Дания намалиха лихвените проценти с 0,25 %. Следователно те са все по- загрижени за икономическия растеж, отколкото за инфлацията, докато за ФЕД инфлацията продължава да бъде по-големия проблем.
На геополитическия фронт имаше срещи на Г7, така наречена конференция за „мир“ в Швейцария, но там не беше обявено нещо неочаквано. Пазарите отреагираха доста по- силно на случващото се в Европа. Еманюел Макрон свика предсрочни избори на фона на рязко спадащото одобрение и смущаващо представяне на партията му на изборите за ЕС. Но пазарите се успокоиха след като Льо Пен заяви, че ще работи с Макрон, за да се обърне към умерените французи. Въпреки всичко, това не е чисто френски проблем, резултатите на евроизборите повдигнаха много въпроси и в другите държави от ЕС.
Миналата седмица в редица публикации се изказваха предположения за прекратяване на споразумението между САЩ и Саудитска Арабия за петродолара“ и се спекулираше с възможността Саудитска Арабия да продава петрол на световните пазари в различни валути, включително в китайски юан. Статиите бяха изпълнени с неточности и основно с предположения. Концепцията за „петродолара“, създадена през 70-те години на ХХ в., представлява неофициално споразумение, според което Саудитска Арабия се съгласява да продава петрол единствено в щатски долари в замяна на военна защита от страна на САЩ и инвестиции в американски държавни ценни книжа. Непосредствено след разпадането на Бретън-Уудската система през 1971 г. (когато Никсън премахва златното покритие на долара) споразумението укрепва стойността на щатския долар и осигурява сравнително постоянно търсене на американски държавен дълг от страна на Саудитска Арабия.
Ако оставим настрана митовете и спекулациите, влошаването на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия е факт и е само един пример на фона на нарастващата тенденция за намаляване на влиянието на САЩ на световните валутни пазари и международните финанси. Това е промяна, отразяваща „въоръжаването на долара“ в началото на 2022 г. и нарастващия набор от вътрешнополитически решения, които намаляват привлекателността на долара за чуждестранни играчи. Разбира се, както сме споменавали многократно и преди: ефектите от тези промени няма да се видят или усетят за една нощ.
Автор: Йордан Калчев
