В последните години в България се наблюдава засилена тенденция към пренаписване на историята. Чрез различни медийни кампании, учебни програми и политически изявления се правят опити за изопачаване на историческите факти с цел представяне на определени периоди и личности в по-благоприятна или негативна светлина.
Историческите фалшификации често са мотивирани от идеологически съображения, но също така се дължат и на липсата на задълбочени академични изследвания, достъп до архиви и обективен анализ на събитията. В този контекст е важно да се върнем към първоизточниците и анализирането на историческите събития с помощта на проверени документи, изследвания и свидетелства.
След Първата световна война, България изпада в тежка политическа и икономическа криза. На парламентарните избори през август 1919 г., БЗНС получава най-много места в Народното събрание (77 от 236), което позволява на Александър Стамболийски да сформира коалиционно правителство с Народната и Прогресивно-либералната партия. През май 1920 г., след нови избори, БЗНС печели 110 от 239 места и успява да състави еднопартийно правителство.
Правителството на Стамболийски предприема мащабни реформи, които включват аграрна реформа, въвеждане на трудова повинност вместо военна служба и насърчаване на кооперативното движение. Въпреки това, тези политики срещат съпротива от различни обществени слоеве, включително опозиционни партии, офицери и части от интелигенцията.
На 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат, подкрепен от Военния съюз и политическата организация „Народен сговор“, който сваля правителството на Стамболийски. Новото правителство, оглавено от Александър Цанков, предприема репресивни мерки срещу левите сили и установява авторитарен режим.
Тези действия водят до масови убийства на пленени въстаници и цивилни граждани в засегнатите райони. Този период става известен като „белия терор“, а Александър Цанков получава прозвището „кървав професор“ заради жестокостта на репресиите.През 1924 г. е приет Закон за защита на държавата, насочен към елиминиране на левите политически партии и организации. Този закон предоставя правителството с широки правомощия за преследване на политическите опоненти.
В отговор на това, през септември 1923 г. избухва Септемврийското въстание, организирано от Българската комунистическа партия (БКП) и подкрепено от леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено срещу установения режим и се стреми към социална справедливост и демокрация. Въпреки масовото участие, въстанието е потушено с голяма жестокост, а много от участниците са убити или затворени.
Антифашисткото движение в България намира подкрепа и сред интелигенцията. Много писатели, художници и обществени дейци се включват в съпротивата чрез своето творчество. Поемата „Септември“ на Гео Милев и романът „Хоро“ на Антон Страшимиров са сред известните произведения, отразяващи събитията от Септемврийското въстание и последвалите репресии.
Във външнополитически план, правителството на Цанков се стреми да изведе България от международната изолация, наложена след Първата световна война и подписването на Ньойския договор. Основната задача е да се убедят съседните държави и Великите сили, че България няма реваншистки намерения. За тази цел са потвърдени ангажиментите на страната по Ньойския договор и Нишката спогодба.
Въпреки тези усилия, отношенията със съседните страни остават напрегнати. Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) и Гърция гледат с подозрение на действията на българското правителство. Югославия предоставя убежище на избягали дейци на БЗНС и БКП и поддържа войски по границата с България.
Икономическата ситуация в страната е тежка, като правителството търси външни заеми за стабилизиране на икономиката и подпомагане на бежанците. През 1926 г. България получава „бежански заем“ от Обществото на народите, който е използван за настаняване и интеграция на бежанците от загубените територии след войната.
След потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г., България навлиза в период на още повече политически репресии и насилие. Правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу мирното население в засегнатите райони. Зверствата са особено тежки в села около град Фердинанд (днешна Монтана), като жертвите се оценяват на около 5 000 души
Хиляди хора са арестувани, включително жени, деца и старци, които не са имали никакво участие в бунта. Много от тях са изпратени в концентрационни лагери и трудови лагери в отдалечени региони на страната, където условията за живот са били ужасни. Зверствата са най-интензивни в районите на Западна България, където въстанието е било най-силно. Много от селата и малките градове, които са били по-силно засегнати от въстанието, са били обект на брутални разправи. В тези региони често се е случвало цялото население да бъде подложено на жестокости от страна на армейски и полицейски части.
Периодът след Септемврийското въстание в България е белязан от зверства, насилие и репресии, които оставят дълбок белег върху обществото. Режимът на Цанков използва всяко възможно средство, за да утвърди властта си и да премахне левите сили като политическа заплаха. Тези събития остават болезнена част от българската история, която разкрива как властта може да използва насилие за политическо контролиране на обществото.
Използвани източници:
Ненков, П. (1999). България след войната. Социално и политическо развитие (1918-1925). София: Издателство „Проблеми“.
Копринков, К. (2003). Цанковото правителство и белият терор. История на България, 20-ти век, том II. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
Евстатиев, С. (2004). Терорът в България след Септемврийското въстание. София: Издателство „Анубис“.
„Документи и материали за историята на българския комунизъм“, том 3. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1979.
Тодоров, С. (2001). История на България през ХХ век. София: Издателство „Просвета“.
Марков, Г. (2005). Българският тероризъм и ВМРО през 1920-те години. София: Издателство „Български писател“
Архив на Министерството на вътрешните работи на България. Държавен архив, София.
Милев, Г. (1924). „Септември“. Поезия. София: Издателство „Светлина“.