В обществото упорито циркулира вярването, че децата на разведени родители носят неизбежна емоционална обремененост, която ги прави неспособни да изградят трайни връзки. Макар и основано на наблюдения, това обобщение е не само неточно, но и психологически ограничаващо. Съвременната наука, невропсихологията и редица лични разкази сочат точно обратното: хората, преживели разпад на семейството в детството, често стават по-съзнателни и отговорни партньори. Но не защото им е било лесно, а защото са преминали през съзнателен вътрешен труд.
Не разводът, а емоционалната атмосфера оставя следи
Разводът не винаги води автоматично до травма. Това, което оформя емоционалната структура на детето, е контекстът-как родителите общуват, дали го въвличат в конфликти, как говорят за липсващия родител и дали създават усещане за стабилност въпреки раздялата. Някои деца израстват с един родител, но усещат сигурност, любов и последователност-ключови фактори за здравословната емоционална регулация.
„Детето не се нуждае от двама родители на всяка цена. То има нужда от поне един възрастен, който да бъде емоционално наличен.“ Доналд Уиникот, „Достатъчно добра майка“
Как мозъкът преживява раздялата: ролята на нервната система
Мозъкът на дете, изправено пред раздяла, често реагира с хиперактивация на стресовите системи. Основни участници в този процес са амигдалата и хормонът кортизол. Амигдалата е центърът за емоционална преработка на заплахи. При деца, преживели нестабилност, тя се настройва да вижда опасност дори там, където няма такава. Това може да се пренесе в зрелия живот под формата на хиперчувствителност към тон, дистанция или несигурност в партньорски отношения.
„С времето децата се научават, че любовта и отхвърлянето могат да идват едновременно, и тази двойственост се записва в начина, по който възприемат обичта.“ д-р Сю Джонсън, „Дръж ме здраво“
Хроничният стрес и кортизолът
Когато в семейството цари постоянна тревожност, детето живее в състояние на „емоционален алармен режим“. Кортизолът-хормонът на стреса, се отделя често, тялото привиква към тревогата и впоследствие възрастният не разпознава спокойствието като безопасно. Такива хора често казват: „Всичко беше добре, но аз не можех да се отпусна.“
„Травматичните преживявания, дори когато не включват физическо насилие, оформят телесна реалност, която често не подлежи на контрол само с воля.“ Бесел ван дер Колк, „Тялото помни“
Силата да пречупиш сценария: Примери от литературата
Много хора, израснали в емоционален хаос, съумяват да изградят стабилни семейства не въпреки, а заради осъзнаването какво не искат да повтарят.
В романа „Годините“ главната героиня описва дистанцията между родителите си и безмълвната тъга в дома. Години по-късно тя избира партньор, с когото отношенията ѝ са основани на емоционална съвместност, макар и без външен блясък. Тя казва: „В този дом няма крясъци, но има ритъм. В тази тишина мога да бъда без страх.“
В книгата „Attached“ на Amir Levine се разглежда случай на пациентка, която като дете е била посредник между конфликтните си родители. В терапия тя осъзнава, че „грижовността“ ѝ към партньори всъщност е стратегия за контрол. Само когато започва да се доверява на себе си, тя изгражда здрава връзка, основана на взаимност, а не на компенсация.
А ако нямаме достъп до терапия?
Макар че психотерапията е един предпочитан вариант, тя не е единственият път към израстване. Важно е да развенчаем и мита, че само с помощта на специалист можем да се „поправим“. Истината е, че промяната изисква първо осъзнаване, после-малки действия.
Какво можем да направим сами?
Да наблюдаваме емоциите си, без да ги осъждаме. Когато усетиш, че ревнуваш, че се отдръпваш или реагираш прекалено остро, спри и си кажи: „Това е стара програма. Не е настоящата реалност.“
Да пишем. Изследванията на Джеймс Пенебейкър показват, че воденето на дневник по 15 минути на ден в продължение на няколко седмици значително намалява тревожността и подобрява самоосъзнаването.
Да търсим нови модели. Книги като „Кодирани за любов“ на Стан Таткин дават конкретни насоки за изграждане на стабилни връзки-без нуждата от дълбока терапевтична интервенция.
Да развиваме емоционална регулация чрез тялото. Дишане, йога, разходки, спорт: всичко това подпомага баланса в нервната система и изгражда усещането за безопасност.
Тест: В кой модел разпознаваш себе си?
Отговори с „Да“ или „Не“:
1. Често се страхувам, че ще бъда изоставен/а, дори без причина.
2. Когато някой ми показва любов, се чувствам напрегнат/а или скептичен/на.
3. Имам нужда да „спасявам“ партньора си, за да усещам стойността си.
4. Трудно ми е да остана спокоен/на в тишина или когато не получавам веднага обратна връзка.
5. Усещам стабилност, когато връзката ми е спокойна и предвидима.
Ако отговорите с „Да“ на въпроси 1-4, възможно е да носите модели на тревожна или избягваща привързаност. Това не е присъда, а покана за осъзнаване.
Ако отговорите с „Да“ на въпрос 5, вие сте в процес на изграждане на сигурна връзка- независимо от миналото си.
Финални размисли: Не си копие, а автор
Няма универсална съдба, изписана от миналото. Вие не сте просто „дете на разведени родители“-вие сте човек със способност да избира, да разбира, да гради нови модели. Нужни са смелост и търпение, но стабилното семейство е възможно –не като повторение, а като нова история.
„Можем да започнем наново всеки ден. Най-силните семейства често са създадени от хора, които знаят какво не е било наред – и избират да направят нещо различно.“ Ален Де Ботон , „Посоката на Любовта“
Автор: Надежда Беленска
