В последните години България се намира в епицентъра на геополитически сблъсъци, които се пренасят и в медийното пространство. Един от последните примери за това е статия на BBC, в която две български жени са обявени за „руски шпионки“ без съдебно доказана вина. Това отново повдига въпроса за журналистическата етика и възможността за целенасочени манипулации в информационната война.
Последният случай е публикация в BBC, където двете българки – Генчева и Дончева – са описани като руски агентки на базата на съмнителни и оскъдни „доказателства“. Въпреки че нито една от тях не е официално обвинена в престъпление, статията ги представя като виновни, създавайки в читателя усещане за завършен процес на разследване и присъда.
Този случай напомня за печално известните примери на несправедливо обвинение срещу български граждани, като медиците в Либия или случая със Сергей Антонов. Това е част от една тенденция, в която България и българите се оказват в позицията на удобни изкупителни жертви в сложни геополитически игри.
Какви са „доказателствата“?
Въпросните обвинения срещу Генчева и Дончева изглеждат повече като елементи на пропагандна кампания, отколкото на реално разследване. Сред „доказателствата“ са:
Работата на Генчева в туристическа компания, където тя продавала билети, и взаимодействието ѝ в LinkedIn с други обвинени в шпионаж лица.
Дейността на Дончева, която разпространявала стикери срещу украинската кауза и живеела срещу Христо Грозев.
Тези „факти“ обаче не представляват сериозни доказателства за участие в шпионска дейност. Още по-притеснително е, че медиите поднасят информацията така, че да създадат впечатлението за завършен процес и категорична вина, без официално съдебно заключение.
Неолибералната медийна среда и ловът на вещици
Този случай не е изолиран, а е част от по-широка тенденция в неолибералната медийна среда. Тя често изгражда врагове, използвайки конформизма и страха като инструменти за контрол. В този контекст всеки, който се усъмни в официалния наратив – било то по отношение на ваксини, геополитика или обществени норми – може лесно да бъде демонизиран и представен като заплаха.
Подобен подход крие сериозни рискове за свободата на словото и демократичните ценности. Ако можем да наречем някого „шпионин“ само на базата на социални контакти и убеждения, значи всеки може да бъде обвинен в нещо подобно, стига да има политическа или медийна изгода от това.
Вместо да защити своите граждани, българската държава отново остава в ролята на пасивен наблюдател. Липсата на официална реакция срещу публичното злепоставяне на български граждани от чуждестранни медии е пореден знак за слабостта на българската външна политика. Това е тревожен сигнал за независимостта на страната и нейната способност да защитава своите интереси на международната сцена.
Коментар на Ваня Григорова: История, която се повтаря
Аналогия със сходни случаи от миналото прави и Ваня Григорова, която припомня поредицата публикации на „Рийдърс Дайджест“ за „българската следа“ в покушението над папа Йоан Павел II. Авторката на тези пропагандни материали е финансирана от Дими Паница – фигура, която след промените получава официално признание в България, въпреки очевидното му участие в разпространението на недоказани твърдения. Това показва как западните медии могат да фабрикуват истории, които след това се представят като неоспорими истини.
Григорова предупреждава, че всяка личност може да стане обект на медийна манипулация, като западните пропагандни платформи като BBC, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“ безгранично украсяват реалността в зависимост от политическата ситуация.
„Затова не се терзая дали някой ме снима или записва. Най-много ме притеснява да не ме запишат как пея песни с измислени думи и да ми се смеят“, добавя тя с ирония.
Случаят с Генчева и Дончева е пореден пример за опасната тенденция на превръщане на медиите в инструменти на пропаганда и обществен натиск. Когато журналистиката заменя правосъдието. Когато доказателствата се свеждат до подозрителни връзки в социалните мрежи, а държавата не защитава своите граждани – значи обществото ни е в криза.