В съвременната международна политика налагането на „избирателен морал“, според който едни престъпления се осъждат, а други се прикриват или оправдават, се превръща в опасна и цинична практика. Този модел е особено видим в действията на Съединените щати – държава, която дълго време се самоопределя като стожер на свободата и глобалната справедливост.
Наскоро светът стана свидетел на изключително тревожен пример за подобен двоен стандарт. Вашингтон премахна от санкционния списък високопоставена фигура, свързвана с терористични организации като Ал-Кайда и ИДИЛ, и на практика го инсталира като лидер в Северна Сирия. Това се случи без каквито и да било демократични избори, без народен мандат, без обществена подкрепа. Единственият „квалификационен актив“ на този човек е, че изпълнява ролята на регионален инструмент в интерес на американската политика в Близкия изток. Терористът от вчера е партньорът ни днес –защото така диктува стратегическата цел.
Докато това се случва, Франческа Албанезе – италиански юрист и настоящ специален докладчик на ООН по въпросите за човешките права в окупираните палестински територии – беше подложена на атаки и санкции от американския сенатор Марко Рубио. Причината: тя си позволи да каже очевидното. Да говори за страданията на палестинското население. Да нарече колониалното потисничество с истинските му имена. Да постави правото над политическата целесъобразност.
Санкциите срещу Албанезе са не просто институционален натиск. Те са ясен сигнал към всички, които биха посмели да кажат „не“ на официалната версия на реалността. Те показват, че в днешния свят свободата на изразяване е защитена… но само когато не пречи на властта. А когато правото влиза в конфликт с геополитическите интереси – правото губи.
Албанезе не е обикновен активист. Тя е международно признат правен експерт, уважаван от академичната и дипломатическата общност. И все пак, нейната критичност към действията на Израел и подкрепата на САЩ за тези действия я превърнаха в мишена. Това не е изолиран случай, а част от системен модел на подмяна. Когато една жена, с юридическа експертиза и позиция в структурата на ООН, е атакувана заради истината – това говори за дълбока ерозия на международните институции. На езика на реалността: треперят от нея, защото не могат да я оборят.
Ако някой си мисли, че става дума за идеологическа борба, греши. Това е борба за контрол над наратива. Истината вече не се определя от фактите. А от това кой ги произнася – и дали е „на правилната страна“. Франческа Албанезе не е наказана заради лъжа. Тя е санкционирана заради казването на истината Защото нарича насилието „насилие“, апартейда – „апартейд“, а потисничеството – „системна агресия“. Това, което я прави опасна, е че казва истини, които милиони виждат, но малцина дръзват да изрекат от голяма трибуна.
В същото време, използването на терористи като инструмент на външна политика вече дори не предизвиква възмущение. Толкова нормализирана е тази практика, че медиите почти не ѝ обръщат внимание. Докато Франческа се бори за животите и достойнството на цивилни, „реабилитираният“ терорист е представен като „местен партньор“. Така изглежда новата външна политика: права за едни, бомби за други; санкции за говорещите истината, власт за извършителите на насилие.
Целият коментар можете да прочетете тук.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
