В Осиек, Хърватия, група 19-годишни български момичета направиха нещо, което страната не бе виждала досега. Не просто спечелиха световна титла – те сътвориха нова страница в историята на българския спорт. Националният ни отбор по волейбол за девойки до 19 години победи САЩ с 3:1 във финала на Световното първенство и стана първият български женски отбор, който изкачва най-високия връх в отборен спорт на такова равнище във възрастновата си рамка.
Победата дойде след изключително драматичен мач. Загубихме първия сет с 21:25, но след това българките влязоха в друг режим – агресивен сервис, безпогрешна защита и атаки, които разбиваха съпротивата на американките. Вторият и третият сет бяха категорични – 25:16, 25:17. Четвъртият сет обаче се превърна в истински трилър – играта вървеше точка за точка, а когато накрая нашите момичета спечелиха с 29:27, залата избухна. Но не това е най-запомнящият се момент от вечерта.
Докато в други държави празнуват с шампанско, селфита и протоколни снимки, българските девойки направиха нещо, което никой не беше планирал. Спонтанно се хванаха за ръце и изиграха хоро в центъра на игрището. Пред камерите, пред света. Хоро на радостта, хоро на принадлежността, хоро на онова, което остана в нас дори когато другите се опитват да го изтрият.
Тихомир Чертов описа това с няколко думи, които се разпространиха лавинообразно из социалните мрежи:
„Момичета на по 19, вероятно от социалните мрежи ползват предимно TikTok и Instagram, едва ли гледат често телевизия, сигурно не са чували за виртуалната политическа война между копейки и планктон. Но естественият им инстинкт е да друснат хорото след световната титла. Това е ЕСТЕСТВЕНИЯТ ИНСТИНКТ. Другото е пропагандата и промиването на мозъците. Ако махнеш пропагандата, ето това е натуралното поведение и усещане на българите.“
Културен феномен
В една епоха, в която всеки жест се анализира през лупата на политиката, в която всяко празнуване се дели на „правилно“ и „неправилно“, младите български волейболистки просто се радваха както им идва отвътре. Нямаше нито координирана медийна стратегия, нито опити да се „угодят на някого“. Те празнуваха по начина, по който са видели в семейството, в училището, в махалата. Хоро – най-обикновено, българско, необременено.
Когато махнеш пластовете пропаганда и медийни клишета, остава нещо просто и честно – нуждата да си заедно с другите, да се радваш като българин. Именно това направиха нашите момичета в Осиек. Освен че влязоха в историята като първите световни шампионки за България в женски отборен спорт, те ни напомниха нещо, което често забравяме. А именно, че понякога най-важните жестове не са написани в протоколите. Те се случват спонтанно, без сценарий, и затова остават завинаги.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
