Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е изключил възможността за разполагане на американски войски на територията на Украйна – още след срещата с руския си колега Владимир Путин. Няколко часа след срещите на Зеленски във Вашингтон пък, Русия започна най-голямата си въздушна атака от повече от месец насам срещу Украйна, като изстреля 270 дрона и 10 ракети.
Нека извадим обаче само икономическите и глобалните възможни договорки след срещата между Путин и Тръмп. Те имат една ключова характеристика: облагодетелстват държавните бюджети и големите корпорации, докато тежестта от тях се прехвърля върху гражданите.
Кремъл предлага достъп до редки метали, алуминий, титан и арктически находища – все материали от критично значение за американската индустрия. За Тръмп това е шанс да намали бюджетния дефицит чрез по-евтини доставки и стратегическо пренасочване на веригите за доставки извън Китай. За Путин – валутен поток, който да запълни руските дупки, предизвикани от санкции и военни разходи. В тази схема печеливши са компании като Alcoa (алуминий), Boeing (титан) и технологични гиганти. Губещите са потребителите, които ще плащат високи данъци и няма да усетят облекченията от държавните „печалби“.
Тъкмо в тази линия се вписват и преговорите между Доналд Тръмп и Владимир Путин, които макар и представяни като опит за деескалация, все повече приличат на схема за преразпределение на ресурси и зони на влияние. Съществуват дори данни, че в пакет от идеи се включва възможността за американски достъп до част от украинските ресурси като своеобразна компенсация за инвестираната военна помощ – сценарий, който би пренасочил национални богатства в частни ръце и би оставил обществото в ролята на губещия.
Посредникът
Не по-малко показателно е и кой играе ролята на посредник. Кирил Дмитриев, ръководителят на Руския фонд за директни инвестиции, от години поддържа канали към американски бизнес среди, включително такива, близки до Тръмп. Това създава паралелна траектория на „икономическа дипломация“, която няма нищо общо с официалните институции. Но служи като инструмент за договаряне на условия, изгодни за корпорациите и за държавните бюджети, нуждаещи се от свежи приходи. Самият факт, че руските пазари реагираха положително още на обявяването на срещата в Аляска, показва колко дълбоко икономическите очаквания са вплетени в този процес. За Кремъл това е признание за легитимност, за инвеститорите – обещание за нови възможности за печалби.
Моделът е ясен и повтарящ се. Държавите използват скрити договорки, за да облекчат дефицити, да осигурят стратегически ресурси или да укрепят корпоративни партньорства. Корпорациите печелят милиарди от нови пазари и монополи върху суровини. А обикновените граждани плащат сметката – било чрез инфлация, чрез загуба на стратегически контрол върху национални ресурси, или чрез още по-голяма концентрация на богатство в ръцете на малцина.
И в миналото, и днес скритите договорки се продават на обществото като „исторически компромиси“. В действителност те са пазарлъци за ресурси и влияние, които позволяват на държавите да представят временни бюджетни облекчения и да излъжат статистиката за дефицитите. Този модел, който виждаме при срещата Тръмп–Путин в Аляска, е повторение на познат сценарий. Големите печелят стратегическо богатство, държавите временно облекчават дупките в бюджета си, а гражданите остават по-бедни и по-зависими от решения, за които никога не са питани.
За осъществените исторически скрити договорки можете да прочетете тук.
Автор: Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
Revolut: https://revolut.me/tbelenski
Банкова сметка: BG82STSA93000014941658d
