Европейският парламент каза „да“ на една лъжа – . официално прегърна понятието „македонски език и идентичност“. И я облече в дипломатически костюм, дори без уточнението „съвременна. С одобрението на проектодоклада за Северна Македония Брюксел зае страна.Това решение не е просто бюрократичен акт, а важен политически сигнал с дълбоки исторически, дипломатически и геополитически измерения. То показва не само как се формира европейската политика на Балканите, но и колко трудно е България да защити своите исторически и национални интереси в този процес.
Европейският съюз отдавна не е просто икономически съюз. Той е арена на нова идеология – либерализмът, която поставя под съмнение традиционните национални идентичности. Тази идеология залага на мултикултурност и глобализъм. Но често това означава – тихо и методично заличаване на реалните национални идентичности.
Европейските институции, подкрепяни от мощни политически групи – социалисти, либерали, зелени – се опитват да наложат „македонска идентичност“ като официална, без да признават историческите корени на България. Тази политика обслужва по-големи геополитически цели. Пред очите ни се формира съюз, чиято задача е да изолира и отслаби Русия. В този процес Балканите са фронтова линия. Войната срещу руското „влияние“ се води чрез компромиси, които оставят националните интереси на втори план. Европейският парламент подкрепя интеграцията на Северна Македония на всяка цена. Той преглъща исторически фалшификации.
Този сблъсък не е само дипломатически. Той е и болезнено личен за всеки българин, който чувства как историята му се подменя. Как делото на героите, имената и езикът се поставят под съмнение. Как съседите въздигат стени от омраза и фалш.
Но защо България е пасивна? Защо реакциите ѝ са слаби и несистемни? Отговорът не е просто в институционалната слабост. Той е и в липсата на национално единство и дългосрочна визия. Политическите партии се спъват в партийни борби и вътрешни разцепления. ГЕРБ и ПП-ДБ, които имат представители в Европарламента, така и не успяват да изградят коалиция, която да защити ясно българската позиция. Патриотичните формации остават на периферията на политическите процеси, концентрирайки се върху лозунги, а не върху дипломация.
Междувременно Скопие не крие провокациите. Училища, паметници, учебници – всичко се преиначава, омаловажава и обижда българската история и култура. Примерите не са редки – нападения срещу български културни клубове, словесни обиди от македонски политици и системно игнориране на българския език и общности.
България трябва спешно да преразгледа своя подход. Първо, необходим е национален консенсус по темата – извън партийните граници и вътрешните политически борби. Историческата истина не може да бъде жертва на партийни интереси.
Второ, България трябва да изгради активна и професионална дипломация в Европейския съюз. Това означава не просто да реагира на докладите, а да участва проактивно в оформянето на европейската политика по въпроса. Използването на всички дипломатически канали – в ЕП, в Комисията и във външните служби на ЕС – е задължително.
Трето, България трябва да работи за засилване на културния и исторически диалог с гражданите на Северна Македония, като същевременно не допуска компромиси с историческата истина.
Накрая, страната ни трябва да привлече подкрепа и от други европейски държави, които също са чувствителни към темата за националната идентичност и опазването на историческата памет. Без такава широка коалиция българските усилия ще останат слаби.
В този контекст България е изправена пред избор – да продължи да бъде пасивен наблюдател или да се събуди и застане твърдо зад своята история и народ. Това не е просто политически дебат. Това е борба за душата на една нация.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658