България получи зелена светлина от Европейския парламент за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. С 531 гласа „за“, 69 „против“ и 79 „въздържал се“, ЕП одобри доклада, според който страната ни изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната. Гласуването се проведе на 8 юли в Страсбург и бе определено като историческо от управляващите.
Вотът бе съпроводен от съпротива – както в България, така и в пленарната зала в Страсбург. Евродепутатът от „Възраждане“ Рада Лайкова настоя преди гласуването то да бъде отложено поради „конфликт на интереси“. Причината е, че докладчик за България бе Ева Майдел – също българка и част от управляващото мнозинство.
„Тук става въпрос за демократична легитимност, за доверие в процедурите. Не може докладчикът да е представител на страната, за която се гласува“, заяви Лайкова.
Искането ѝ беше отхвърлено от залата, а представителите на Европейската народна партия отхвърлиха обвиненията и настояха за незабавно гласуване. Самата Майдел направи кратко изявление, в което подчерта, че България изпълнява всички критерии.
Съпротива и в България
В същото време в София продължиха протестите. Представители на инициативата „Будители“ и симпатизанти на партия „Възраждане“ се събраха пред представителството на Европейската комисия, както и по-късно пред Народното събрание. Протестиращите обвиниха управляващите, че действат в разрез с волята на народа и настояха за провеждане на национален референдум по въпроса. Гражданският активист Росен Миленов обяви, че „войната е епична“ – израз на решимостта протестът да продължи.
След гласуването в Европейския парламент процесът не приключва. Предстоят няколко ключови стъпки, които трябва да се изпълнят, за да стане еврото официална валута на България. Първо, финансовите министри на страните от ЕС трябва да се съберат, за да утвърдят фиксирания курс на лева към еврото и да отменят дерогацията, която досега позволяваше на България да запази националната валута. След това предстои подписването на международни договори и приемането на необходимите законови промени в Народното събрание. Това включва актуализации в Закона за Българската народна банка и въвеждането на мерки, които ще позволят гладкото преминаване към еврото.
Има ли още шанс да спрем въвеждането?
Все още има възможности за забавяне или дори спиране на процеса. В България съществуват няколко реални механизма, чрез които въвеждането на еврото може да бъде оспорено или отложено. На първо място е възможността за провеждане на национален референдум, който да даде думата на гражданите. До момента управляващите отхвърлиха призивите за такова допитване, включително и предложение от президента, който още през май 2025 г. настоя за референдум по темата.
Друг възможен сценарий е политическа нестабилност. България преминава през сериозни политически трусове с няколко избора за кратък период и нестабилни правителства. Ако бъде свалено сегашното управление или бъде назначен служебен кабинет, той няма правомощията да финализира договорите и да приеме законите, необходими за въвеждането на еврото. Това би могло да блокира или отложи процеса значително.
Не на последно място е възможността за съдебна намеса. При наличие на сериозни нарушения в процедурата – като неспазване на изискванията за обществено допитване или закононарушения – Конституционният съд може да спре приемането на еврото, поне докато не бъдат решени правните спорове.
Освен политическите и юридическите пречки, остава и икономическият риск. България трябва да поддържа стабилна инфлация, дефицит и други финансови показатели през следващите месеци. В миналото вече имаше случаи, в които страната не успя да покрие някои от тези критерии и плановете за евровлизане бяха отложени. Ако ситуацията се влоши, Европейската централна банка може да забави или дори да откаже окончателното одобрение.
Така, макар и на пръв поглед решението да изглежда формално и неизбежно, реалността показва, че все още има възможности да се продължи борбата срещу въвеждането на еврото. Протестите не са само израз на недоволство, а знак, че в обществото още има съпротива и желание да бъде чут гласът на хората. Оттук нататък предстои ключов период, в който българските институции, политиците и гражданите ще решават дали присъединяването към еврозоната е неизбежен факт или процес, който може да бъде променен, забавен или дори блокиран.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658
