Ударите по иранските ядрени съоръжения предизвикаха нова вълна от дискусии за бъдещето на глобалния ядрен ред. Анкит Панда от Financial Times, старши изследовател във Фондация Карнеги, изтъква, че тези действия застрашават устойчивостта на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) и потенциално отключват ескалация, която може да дестабилизира целия Близък изток. Иран вече прекрати сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), което е ясен сигнал за евентуално оттегляне от ДНЯО и стремеж към създаване на собствен ядрен арсенал.
Панда подчертава, че въпреки видимите тактически успехи на Израел и САЩ, ядрената база на Иран остава непокътната. Основните резерви от високообогатен уран и ключовите технологии, като центрофугите, все още са налични. Това означава, че ударите не са унищожили способността на Иран да продължи програмата си. Тази позиция контрастира с официалните американски изявления за „грандиозен военен успех“, които служат повече за вътрешнополитическо консолидиране, отколкото за реална оценка на ситуацията
Тайните договорки
Дипломатическият контекст е особено интересен. Преди ударите се появиха множество индиректни предупреждения от иранска страна. Доналд Тръмп публично благодари за тези сигнали. Това намеква за възможна негласна договорка. Според анализатори от Middle East Institute, целта е била да се избегне пълна война и да се осигури „цирк“ на победители — всяка страна може да заяви успех. Израел демонстрира военна мощ, САЩ укрепват позициите си в региона, а Иран запазва престижа си сред местните и глобалните поддръжници. Така напрежението остава под контрол, без да се допуска катастрофална ескалация.
Тези събития се вписват и в дългосрочната геополитическа логика на САЩ. Според анализ на Foreign Affairs, ударите са част от стратегия за запазване на ключови маршрути като Ормузкия проток от влиянието на Иран. Това е жизненоважно за световната енергийна сигурност и икономика. В същото време, политическите дивиденти за Тръмп са ясни — военната акция затвърждава образа му на решителен лидер. Това е важно за предстоящите избори в САЩ.
Възможностите пред Иран оттук нататък са няколко. Най-рисковият сценарий е излизане от ДНЯО и открито въоръжаване с ядрено оръжие. Това ще породи нова надпревара в региона, с потенциални последици за Саудитска Арабия и други страни. Те вече заговориха за собствени ядрени програми в отговор на иранските амбиции. Друг вариант е Иран да запази програмата си в тайна, продължавайки да държи ядрената карта като средство за политическо влияние. Най-малко вероятно, но желано, е възобновяване на преговорите и връщане към споразуменията, които ограничават ядрените разработки.
Не бива да се пренебрегва и по-широкият ефект върху международния ред. Европейските страни показаха разнопосочна реакция. Докато Япония ясно осъди израелските удари като опасни за ядреното неразпространение, Франция, Германия и Великобритания изразиха подкрепа към Израел. Това, според Панда и други критици, размива позицията на Запада по отношение на глобалния ядрен контрол.
Ударите по иранските ядрени съоръжения представляват сложна стратегическа игра. Те носят краткосрочни ползи за САЩ и Израел, но дългосрочно повишават риска от ядрена ескалация. Вероятността за нова регионална надпревара и за разпад на системата за ядрено неразпространение расте. В същото време дипломатическите предупреждения и възможните тайни договорки показват, че всички участници се стремят да излязат с лице. Това подчертава колко деликатен и нестабилен е моментът в Близкия изток и на световната сцена.
Бъдещите рискове
Демонстрацията на военна сила срещу иранските ядрени съоръжения изпраща ясно послание не само към Техеран, но и към останалите регионални играчи, че САЩ и техните съюзници са готови да използват и военни средства за защита на стратегическите интереси. Това има две страни. От една страна, задържането на иранската ядрена програма под определен контрол може да предотврати преките ядрени конфликти и да ограничи възможностите на Иран да разширява влиянието си чрез ядрено оръжие.
От друга страна обаче, този подход носи риска от засилване на ядрената надпревара в Близкия изток. Други държави в региона — като Саудитска Арабия, ОАЕ и дори Турция — биха могли да ускорят собствените си ядрени програми или да търсят алтернативни съюзници и механизми за сигурност, ако почувстват, че балансът на силите се нарушава в полза на Израел и САЩ. Това би могло да доведе до нова, по-опасна надпревара, с висока степен на нестабилност.
Тук трябва да се има предвид и факта, че въпреки официалните дипломатически изявления, много държави на практика имат тайни договорки и неформални споразумения, които позволяват всички страни да запазят лицето и да обявят „победа“. От своя страна, САЩ и Израел демонстрират способност да нанесат точни удари, без да предизвикат неконтролируема ескалация, което е сигнал към други противници.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658