На 13 февруари 2025 г. в България ще се проведе мащабен бойкот на всички чужди хранителни магазини. Той е организиран от Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединените пенсионерски съюзи. Причината за акцията е драстичното увеличение на цените на основните хранителни продукти, което особено тежко засяга пенсионерите и работещите бедни.
Разговаряме по темата с журналиста и бивш председател на СЕМ Соня Момчилова, която публично подкрепи бойкота.
Г-жо Момчилова, как бихте коментирали факта, че на 13 февруари търговските вериги ще предложат намаления до 50% на 1000 стоки?
Като чутовна гавра. Като унижение, сравнимо е с поведението на конкистадорите спрямо местното индианско население в новите земи. В същото време това е тест – изпит за установяване наличието на някакво остатъчно човешко, персонално и в същото време национално достойнство. На недоизцедено самосъзнание, че следва да бъдем пример за децата си, да отмъстим за оскотяването и нечовешкото положение, в което позволихме да въдворят възрастните ни родители. Ние не сме на този свят, за да ядем и да придобиваме боклуците на лукавците, които наричаме политически, икономически и идеологически партньори. Нашата държава показа, че не е в състояние да се грижи за гражданите си. Нашите политици ни водят към бездната и служат на началниците си, които превърнаха територията на България в бунище – не метафорично, а истинско, токсично и изтребително сметище, на което се продава целият възможен боклук от клуба на богатите, при това на спекулативни цени. Ние се превърнахме в туземци, които четат единствено листовките за промоциите на веригите и оставят последните си стотинки на касите, които не отчитат приходи и печалби за нашия бюджет, а обратно – някои дори цинично декларират загуби и несъществени печалби. Но да се върна на моралния аспект на въпроса ви – такава гавра българският народ не е преживявал в модерната ни история.
Каква според вас е основната причина за разликата в цените на същите продукти в България и в западноевропейските страни като Германия и Австрия?
Липсата на производство у нас. Малките и средните предприятия и предприемачите, производителите на земеделски и животински продукти, се намират във вълчи капан. Излишно е да напомням за унизителните и абсурдни условия, при които са заставени да продават продукцията си на веригите. От друга страна, производителите са заложници на прекупвачите и нямат никаква законова възможност да предлагат стоката си директно на тържищата или фермерските пазари, каквито има във всички нормални страни – не само в ЕС, но и в съседните на нас държави. Работех за Съюз „Произведено в България“ и само за една година станах свидетел на десетки истории на производители, докарани до пълно отчаяние и финансов колапс. Официално, за 2011 година над 30 000 малки и средни фирми фалираха. Предполагам, че нещата са продължили да се влошават, предвид пълния монопол на веригите, които изнасят цялата си печалба в техните страни и не допринасят и със стотинка за българския бюджет.
Как смятате, че тази ситуация ще повлияе на българските потребители в дългосрочен план?
Надявам се, че ще ги събуди за размера на бедствието. За жалост, взети са всички мерки българското земеделие и производството на храни да бъдат доведени до пълна безпомощност. БАБХ не провежда контрол. Темата за неравностойното качество на храните, които се внасят у нас, в сравнение с тези в магазините на партньорските страни членки на ЕС, изчезна от медийния фокус. Съзнателното отравяне и печалбарството за сметка на обедняването и разболяването на българското население се вихрят с пълна сила, напомпани от промискуитетните наредби и съглашения, които с готовност нашите експерти и политици ратифицират, угаждайки на чужди интереси. Ще се промени ли тяхното отношение към големите търговски вериги? Надявам се. Става дума за здраве, за самоуважение, за самосъхранение, за достойнство.
Какви стъпки бихте предложили на българските власти или институции, за да регулират търговските практики на тези чуждестранни вериги в България?
Приемане на закони, каквито действат на териториите на редица страни от старите демокрации. Да спрат да се оправдават и да цитират назидателното „протекционизмът е в разрез с правилата на свободния пазар“, защото този пазар е всичко друго, но не и свободен. Той е поробен и подчинен. КЗК и БАБХ трябва да влязат във функциите си. Най-сетне е време да се сетим на каква благодатна и благословена земя живеем и какви бяха мащабите на износа и производството на селскостопанска продукция и хранителна индустрия по време на презрения соц.
Какво значение има въпросът за надценките в контекста на икономическата ситуация в България?
Огромно. Наречете ме конспиратор, но аз намирам, че ние сме мишки в зловещ експеримент. Тества се търпението и издръжливостта на оредяващата популация, натисната от бруталната тежест на безчовечния Левиатан, който се храни с пари и погребани съвести – с хора, забравили да се съмняват, следователно да мислят, следователно да съществуват в хуманния, висок смисъл на живеенето, заради който са умирали дедите ни на бойните полета. Срам! Еничарите ликвидират икономиката – дори я приключиха, а изтреблението на нацията следва логично, в мирно време.
Може ли този проблем да бъде решен чрез конкуренция или чрез държавна намеса?
Има редица работещи законодателства в защита на потребителите и местните производители. Това не е протекционизъм и не е прът в колелата на свободния пазар – това е грижа и далновидност. Но когато целият държавен апарат е задействан и насърчаван да подкрепя монополите и картелите, и да ни хипнотизира с мантрите как ей сега, след малко, ще дойдат големите инвеститори, но няма да обелят и дума за родното производство, нито ще предприемат нещо, за да защитят българския гражданин от опашката пред касата на гримираната като „свободна търговия“ спекула, просто ще се топят и надеждата, и оправията, и българинът с пазарска чанта.
Интервю на: Тодор Беленски