На днешната дата е роден Антон Павлович Чехов. Това е човек, който си заслужава да се познава не само като творчество, но и като биография. Винаги съм харесвал майсторите на късите разкази, още повече със сатиричен привкус. Но най-важното за един писател, поет и човек на словото е да бъде честен. Да има знак на равенство или поне подобие на това, което пише и как живее.
Чехов поема финансовите грижи за семейството си. А след като получава правоспобност за лекар дава медицинска помощ на бедни хора безплатно. Затова аз наистина му вярвам когато пише следното:
„Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.“
Чехов умира на 44 години след боледуване. Като всеки гений на времето си остава неразбран. Напуска театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година. Проблемът на тогавашните хиени и мършояди е, че в пиесата липсват и сюжет, и класическа композиция, и драматичен конфликт. Няма кулминация, има единствено една неразбираема мъртва чайка, хвърлена изневиделица в краката на Нина Заречная. А какво представлява пиесата? Портрет на охранените, преяли с лаишки овации овехтели естети, от една страна, и на младите ентусиасти, от друга страна, копнеещи да съборят стария ред и да проправят пътя към новото, ала оказали се неспособни да го сторят поради липса на талант? Или направен в миналото лош избор? Няма да се правя на критик и да анализирам какво е искал да каже автора. Само ще наблегна на неговата самокритичност:
„Е, завърших своята пиеса. Започнах я форте и я завърших пианисимо – против всички правила на драматургичното изкуство. Получи се една новела. По-скоро съм недоволен, отколкото доволен, и когато чета това свое новородено произведение, достигам до убеждението, че не съм абсолютно никакъв драматург“
Затова аз отново имам доверие на Чехов, че стои с действия зад думите си когато казва:
„Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.“ А как се случва това? Само по един начин. ‘Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.“
Във философско отношение Чехов казва, че човек е това, което мисли за себе си и онова, в което вярва. Нима не е така? Нима не сте вдъхоновени когато сте влюбени и посгигнете успех. И това не катализира положитлно отношение към себе си и средата си? И от друга страна когато сте угнетен от нищо, нима не подценявате себе си и виждате друга своя версия?И нима Чехов не е прав когато казва, че:
:
„Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.“
Радостните мигове за извисения човек може да не се равняват на низките страсти на бездуховните,, но се изживяват много различно. И отново стигаме до следващият философски въпрос – за ролята на труда в себеизграждането.
По темата Чехов пише следното:
‘Трябва да поставите своя живот в такива условия, че трудът да бъде необходимост. Без труд не може да има чист и радостен живот.“ . И още една сентенция в допълнение: „Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист.“
Ще завърша с два от моите най-любими:
„Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни, бодри, не преставайте да правите добро.“
И разбира се това, което остава основното вдъхновение.
„Това, което изпитваме когато сме влюбени, може би трябва да е и е нашето нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.“
Чистота, свобода, трудолюбие, любов! Щастливец е този, който бъде запомнен с това!