Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, предложи амбициозен план за превъоръжаване, който предвижда значителни разходи за модернизиране на военната инфраструктура. Планът предвижда страните членки да бъдат освободени от строгите бюджетни ограничения, за да могат да инвестират повече в отбраната си.
Както отбелязва икономистът Стоян Панчев, ЕС отново демонстрира склонност да заобикаля собствените си правила, когато това е удобно на политическото ръководство. Държавите в съюза и без друго не спазват заложените лимити за бюджетен дефицит. Според Пакта за стабилност и растеж той трябва да бъде под 3% от БВП. В реалността обаче страни като Франция вече поддържат дефицити от порядъка на 5-6%, а с новите мерки ще получат възможност да достигнат почти 8%.
Стоян Панчев подчертава, че страните, които спазват бюджетната дисциплина, го правят основно по вътрешнополитически причини. Германия традиционно поддържа сравнително строга финансова политика, но дори тя започва да се адаптира към новата реалност.
В същото време България, която доскоро се стремеше да следва правилата, сега прилага различен подход. А именно статистически корекции, чрез които се „доказва“, че дефицитът остава под 3%. Въпреки че реалността сочи друго. Това ясно личи в бюджетите за 2024 и 2025 г.
Това не е първият случай, в който ЕС временно отменя правилата си за бюджетен дефицит. Последно това се случи по време на COVID кризата. Тогава страните получиха възможност да разширят публичните си разходи, за да се справят с икономическите последици от пандемията. Само година след реформата на Пакта за стабилност, която трябваше да осигури по-строго прилагане на правилата, те отново се отменят. Този път в името на военната сигурност.
Новите разходи за превъоръжаване ще бъдат финансирани чрез заеми и увеличен бюджетен дефицит, но остава въпросът: доколко устойчив е този модел? ЕС вече разпределя значителни средства за различни политики, а сега добавя още 650 млрд. евро към сметката.
‘И така заминават в кофата голяма част от 650 млрд. евро на великия урсулски план’, отбелязва той.
Стоян Панчев нарича ЕС „цирк“ и има основания за това. Неспазването на собствените правила, прилагането на изключения в удобни моменти и липсата на реални санкции за държавите членки, които нарушават бюджетните ограничения, създават усещане за хаос и двоен стандарт.