Протест се проведе пред посолството на Република Северна Македония в София.Причината – осъдителната присъда срещу Люпчо Георгиевски, дългогодишен защитник на правата на българите в РСМ. Събралите се граждани, представители на ВМРО и общественици определиха решението на съда в Битоля като открита репресия срещу българската общност.
Люпчо Георгиевски беше осъден условно на една година с двугодишен изпитателен срок. Повод за делото – негов пост в социалните мрежи, в който той цитира исторически текстове и изказвания на Иван Михайлов. Властите го обвиниха в „разпалване на етническа омраза“, въпреки че съдържанието не призовава към насилие, а отразява публично известни факти и позиции.
Решението предизвика силен обществен отзвук.Самият Георгиевски не прие присъдата като поражение. В свои изявления той я нарече „чест, не срам“, и подчерта, че няма намерение да мълчи или да напусне страната. Обяви, че ще обжалва решението пред по-горна инстанция и, ако се наложи, ще заведе дело пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Случаят извади на повърхността дългогодишното напрежение около темата за българската идентичност в Северна Македония. След закриването на Клуба „Иван Михайлов“ и зачестилите проверки срещу активисти, наблюдатели говорят за връщане към репресивни практики от миналото. Вместо диалог и признаване на историята, се наблюдават дела, цензура и опити за подмяна на фактите.
Междувременно властите в Скопие твърдят, че съдебната власт е независима и действа по закон. Но критиките от страна на общественици и анализатори в България не стихват. Те виждат в присъдата удар не само по Георгиевски, а по всяко усилие за свободно говорене и съхранение на културна памет. Вече се чуват призиви за по-твърда позиция на София и дори за замразяване на преговорите на РСМ с ЕС, докато подобни действия не бъдат преустановени.
Гласовете в защита на Георгиевски идват не само от политическите среди. Все повече граждани, интелектуалци и правозащитници застават зад каузата за защита на историческата истина и правото на свободно самоопределение. В социалните мрежи се споделят коментари, снимки от протеста и призиви за международна подкрепа.
Случаят вече не е само правен. Той се превръща в символичен сблъсък между два подхода – един, който търси отворен диалог и честна памет, и друг, който използва институции, за да заглушава гласове. Протестът в София показва, че за много хора в България този въпрос не е маргинален, а дълбоко свързан с националната отговорност и достойнство.
В този контекст, присъдата срещу Люпчо Георгиевски не звучи като правен акт, а като послание. Но дали това послание няма да се обърне срещу своите автори – предстои да видим. Обществото вече започва да говори. И този път – по-силно от всякога.
Автор:Тодор Беленски
Ако искате да продължим с работата си, подкрепете ни!
➡️ Revolut: https://revolut.me/tbelenski
➡️ Банкова сметка: BG82STSA93000014941658