Всеки човек е уникален по своята природа, такова е и съзнанието му. Тази неповторимост обуславя и разнообразните ни реакции в различни ситуации.

Ние използваме характерен за личността ни репертоар от психологични защитни механизми. Тяхната поява може да бъде епизодична, най-често като реакция на силна емоционална травма, която въздейства на психиката ни. Някои от тези механизми обаче, лесно могат да се превърнат в неделима част от характера ни.

Защитните механизми на съзнанието ни помагат да избегнем осъзнатите импулсивни реакции и ни пазят от прекомерна тревожност. Те са като съзнателна реакция на егото, която ни предпазва от реални ситуации, в които е трудно да се примирим.

Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, чрез които постигаме вътрешен комфорт посредством самозаблуждение,пише suznanie.org. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността.

Някои от така наречените зрели защити се проявяват от хората несъзнателно. Тези механизми са характерни за психично здрав човек в зряла възраст. Разновидностите са няколко:

Общуване- От гледна точка на приспособяването към средата, общуването представлява един от основните приспособими или защитни механизми срещу стреса;

Алтруизъм- Когато личността изпитва удовлетворение от това, че може да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства;

Изтласкване – Отстраняване от съзнанието на нежелано и стресиращо съдържание. Например когато на човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е трябвало да позвъни;

Отричане – Отказ да приемем или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отричане да разберем истинската причина за поведението. Така е когато говорим с гневен глас, мимиката на лицето изразява ярост, но ние твърдим обратното. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. Родител, чието дете е извършило голяма пакост е склонен да отрече „Моето дете не може да извърши това“;

Проекция – Когато приписваме на другите собствените си неприемливи мисли, чувства и импулси. Изнасяме и прехвърляме собствените си представи и желания на околния свят. Например прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице;

Изместване- Пренасочване на импулси (например гняв) от реалната цел към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни). Изместване е когато отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначени за началника ни;

Фантазиране- Мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката; В този случай разчитаме на измислен свят, където „бягаме“, когато сме изправени пред трудна ситуация.

Отменяне- Действия, с които човек се убеждава, че може да отмени стореното от себе си зло. Както когато нараниш свой близък, а след това побързаш да го прегърнеш;

Сублимация- Превръщане на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Приема се като конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като ни позволява да изменим целта и/или обекта на импулсите без да се налага да се сдържаме. Например човек със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласен писател.

Вероятно никога няма да се избавим напълно от определени защитни механизми, но хубавото е, че няма и нужда. Защото спокойно можем да ги използваме и в наша полза, стига да разберем какво могат и какво не могат да направят за нашия душевен комфорт.