Децата често намират най-различни начини да изразят любовта си- към семейството, природата, родината. Един такъв трогателен пример е рисунката на Анастасия Иванова, 7-годишна ученичка в училище „Васил Левски“ в град Русе. Творбата ѝ, изпълнена с флумастри, ни връща към простичката, но дълбока истина, че любовта към България започва още от ранна възраст- в сърцето на всяко дете.
В центъра на рисунката е изобразена картата на България, оцветена в националните цветове- зелено и червено. Вместо традиционната бяла ивица, Анастасия е оставила пространството чисто и светло– сякаш бялото е самият фон, на който се разгръща родината. Това ненадейно решение добавя усещане за чистота и ефирност.
На най-североизточната точка е кацнала мъничка калинка-сякаш пазител на българската земя. А отляво цъфтят три рози-червена, жълта и розова. За Анастасия, розата е не просто цвете, а най-силният израз на чувството обич. И нейната обич е насочена към всичко българско.
Малка художничка с голямо сърце
Рисунката е не само красива, но и трогателна с неподправената си емоция. Анастасия е само на седем години, но вече е част от училище, което възпитава силен дух и чувство за принадлежност. През тази година училище „Васил Левски“ в Русе стана известно с едно впечатляващо постижение – учениците, заедно със своите учители и родители, създадоха най-дългия ученически трибагреник в страната-цели 900 метра, по случай 3-ти март. Такъв акт не е просто израз на патриотизъм – той е свидетелство за силната общност и дух, който възпламенява и най-малките. И Анастасия е едно от тези малки, светли пламъчета.
Надписът в горната част на рисунката гласи: „България-в сърцето ми“. Това не е просто заглавие- това е послание. В този кратък израз се съдържа всичко: принадлежност, нежност, гордост и отговорност. Отговорност, която дори едно дете може да носи-по свой начин, чрез изкуството, чрез жест, чрез роза.
Автор: Надежда Беленска
