В България растат деца с изключителни умове и таланти, които остават почти незабелязани от обществото. Те не се появяват по телевизията, не са обект на медийно внимание, но постигат впечатляващи резултати в различни области.
Един от тях е 15-годишният Кристиан Ивковски от Варна, ученик в Международния френски лицей „Шарл Перо“. Той разработва нова формула, свързана със скоростта на светлината, времето и пространството. Кристиан изказва теория, според която скоростта във времето и пространството винаги е равна на скоростта на светлината.
Тази идея е вдъхновена от теориите на Стивън Хокинг за черните дупки. Той споделя, че сингулярността в центъра на черната дупка е относителна и се променя в зависимост от разстоянието до нея. Кристиан получава голямата награда от фондация „Георги Пейчинов“ и първа награда в конкурса „Физиката през вековете“, организиран от Съюза на учителите по физика и химия.
В Пловдив живее 16-годишната Ирина, която програмира от 12-годишна възраст. Тя участва в международен проект за разработване на софтуер за автономни навигационни системи, използвани от NASA в тестови симулации. Американски учени ѝ изпращат материали и я канят да се включи в следващи фази на проекта. У нас обаче този факт остава почти незабелязан извън пределите на нейната гимназия и близкото ѝ обкръжение.
В Шумен 11-годишният Калоян Обретенов показва изключителен музикален талант. Той свири на кларинет и участва в концерти, организирани от Симфониета Шумен, като част от цикъла „Рамо до рамо“, където млади музиканти свирят с професионални оркестри. Калоян е признат от чуждестранни диригенти и преподаватели, които го наричат „българския чудо-композитор“. В родния му град обаче за него почти не се говори
Тези примери са само част от многото талантливи деца в България, които постигат забележителни успехи в различни области. Те работят не за награди или слава, а от искрена страст към знанието и съзиданието. Много от тях го правят в пълна тишина, често без подкрепа, без ментори, без ресурси и без усещането, че някой в родината им вярва в тях.
Парадоксът е очевиден – в чужбина тези деца получават признание, внимание и възможности. Чужди институции им предлагат стипендии, ресурси, участие в реални проекти. В България те остават невидими, често принудени да се борят с административни препятствия, липса на финансиране или просто с безразличие.
Причините за тази невидимост са много и дълбоки – липсата на държавна стратегия за развитие на младите таланти, слабата комуникация между училища, наука и бизнес, отсъствието на медиен интерес към дългосрочни постижения и постоянната доминация на повърхностни сензации в публичното пространство.
Мнозина от тези млади гении в крайна сметка напускат страната. В чужбина ги разпознават, приемат и развиват. Те стават учени, инженери, музиканти, изобретатели, професори. И макар някои от тях да се връщат след време, повечето остават там, където са били разбрани и подкрепени още в началото.
Истината е, че България не страда от липса на талант. Страда от липса на внимание. От липса на инвестиция в бъдещето. От липса на култура на признание към онези, които мислят и творят. Ако не обърнем поглед към тези деца днес, утре ще ги виждаме само в международните класации, под чужди знамена, с чужди дипломи, в чужди лаборатории и концертни зали.
И тогава ще се питаме с тъга: „Къде сбъркахме?“ Отговорът няма да е труден – сбъркахме, защото не ги видяхме навреме.