Понеже нашите „обществени медии“ не благоволяват да ви споделят някои важни неща, от които може потенциално да зависи вашия живот и този на семействата ви, ще трябва да ги научавате от някакъв акаунт, наречен „Тихомир Чергов“.
В интервю пред руски журналист Владимир Путин заяви, че Русия е напълно готова за ядрена война. Каза го със съвсем спокоен, любезен, хладен и незаплашителен глас. Без да се репчи, без да се заканва, без да е под въздействието на кокаина на Зеленски или амфетамините на Байдън.
Путин съвсем кротко, като детски учител по пиано, обясни, че докато за американците казусът с Украйна е образно казано „мерене на пишки“, за Русия въпросът е екзистенциален. И тя няма да отстъпи назад при никакви обстоятелства. Каза, че Байдън е политик от старата школа, че вярва в неговата сдържаност и пресметливост. Но че ако все пак се стигне до ескалация, Русия е готова на всякакви варианти включително ядрена война.
Знаете ли, повечето хора сме виновни затова, че често лъжем – както другите, така и самите себе си. В смисъл, че не казваме това, което реално мислим дълбоко в себе си. Включително не го казваме и пред самите себе си, лъжем се сами. Причината за това е, че смятаме, че последствията от лъжите ни няма да ни достигнат, или поне не скоро, и вярваме, че тактически ни е по-изгодно да лъжем. Чувстваме се като комарджия, който играе с парите на казиното. Но знаем, че в живота никой комарджия не играе с парите на казиното, поне не за дълго.
Чувал съм мненията на тези, които настояват за ескалация в Украйна и вкарване на натовски войски. „Путин блъфира“, „НАТО може да победи Русия в ядрен сблъсък“, „руските ядрени оръжия са остарели и нефункционални“, „ако оставим Путин да ни рекетира с ядрени заплахи, ще превземе цяла Европа, а после целия свят“….
Всички тия хора лъжат, някои от тях дори не го осъзнават. Никой от тях дълбоко в себе си не вярва в това, което казва. Просто са убедени, че никога няма да се срещнат очи в очи с последствията от лъжите си. Ако, недай Боже, се стигне до ядрен конфликт (в момента е около 3-4% вероятност), същите тези хора по-горе, в последните си часове на тази Земя, докато умират в агония, плачейки, ще започнат да казват истината: „За какво ни беше тая пуста Украйна, на никой не му пука за нея, просто искахме да дразним Русия, защото така беше модерно? За какво ни трябваше да съсипваме животите си и човечеството, за да провокираме Русия? Провокирахме я от 30 години, ние сме виновни“.
Повечето лъжещи (се) хора стават искрени само когато се сблъскат челно с истината и нейните последици. За съжаление, понякога това е необратимо. Хазартът може да е голям порок, но поне е някакси честен, рицарски – защото играеш със собствените пари. Заложиш, загубиш – моментално усетиш последствията от грешните си решения, на мига, без отлагане. В живота е пълно с хора, които играят и рискуват с чуждите „пари“, животи и бъдеще. Пълно е с хора, които правят грешни „залози“ години наред, но получават сметката наведнъж и много по-късно и тогава са големи плачове и самосъжаления.
Автор: Тихомир Чергов
Има, към тези истини от споделенто в „акаунта“ още поне една задължителна добавка, а тя е следната: През 50, 60, 70, и 80 те години на великият 20 век, след американските бомбандировки с атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, светът бе стреснат.С последвалата мълниеносна работа граничеща с предела на човешките и държавни усилия на СССР бързо се постигна уравновесяване във възможностите, демонстрацията със съветската термоядрена „Цар Бомба“ в Арктика и последвалото изстрелване на първия спътник на земята от СССР, бяха звучен шамар за англосаксонските военнолюбци, последвалата карибска криза и нацелените от Куба съветски ракети с ядрени и термоядрени заряди стиснаха за гърлото а и някъде под пъпа ястребите във Вашингтон. СССР успешно постигна своите цели – прибра си ракетите след демонтиране на американските от Турция. Но това се запомни…и възпита в хората живели тогава страх, страх от гарантирано взаимно унищожение. Последвалия ядрен „Паритет“ доведе до Хелзинските споразумения от 1974г. и приемане формулата на „Мирно съвместно съществуване на двете обществени системи“.Подписани бяха редица пакетни договорености между двете системи включително взаимното признаване на ГДР и ГФР. Формулата на установеното статукво изглеждаше непоклатима.Но подготвяното предателство в недрата на КПСС и КГБ, поощрявано от мантрата на т.н. „конвергенция“ и приветствана от лидери на Еврокомунизма като Енрико Бенлингуер, Жорж Марше и т.н. доведоха до появата на съветския връх на Горбачов, Ельцин и техните престъпни групи разрушили не само СССР, социалистическата система, предали необвързаните страни със социалистическа ориентация но и хората на наемния труд в западна Европа….след което се установи Еднополюсно устройство на света, последвано от тотално ограбване на страните от бившия СССР и останалите соц. страни и малтретирането на Югославия за назидание на всички.Демонстрираното каубойско могъщество в Ирак,Либия,Сирия, в целия арабски свят с времето наложи мита на видимото имперско могъщество на Хегемония и на клякането под волята му на всички.САЩ правеха каквото си искат навсякъде с мотива че управляват света по правила..но никой не питаше апропо по чий правила..по „техните правила“. Така през последните 20- 23 години мина време израснала почти две поколения и някък се изгуби спомена за онзи страх от „всеобщо гарантирано взаимно унищожение“ Днес в 2024г. Колективния запад със злоба, скъсване на зъби и по възможно най-трудния начин ще стигне до откритието че отново в света е налице „ядрен паритет“ гарантиращ всеобщо взаимно унищожение, но този път ще боли повече, много повече защото след супер недалновидното глобалистично устройство на света той, Западът ще открие че и в производството и технологиите изплува на световния връх КНР, да тя без постигнатия от Русия паритет в ядрената триада с елементи на превъзходство над запада не би могла да се установи на планетния трон, но установеното сближение с Русия гарантира на КНР тази опция. Въпросното интервю от 13.03.2024г. на Путин е само още едно послание към запада да опитат трезво да си припомнят какво предстои, новото ще трябва да бъде повторение на добре забравеното минало.
Това са и моите мисли но никой не иска да чуе, по добре да сме живи отколкото прави