Украйна и Западът са изтощени, така че е необходимо да започнат преговори в условията на военни действия, пише The National Interest. Дори крехкото споразумение за прекратяване на огъня е за предпочитане пред дестабилизацията на Източна Европа, разрушението и смъртта, смята авторът на статията. Замразяването на украинския конфликт с помощта на тактиката на „военновременни преговори“ може да се окаже по-трудно, отколкото вярват неговите поддръжници. Преди няколко месеца мозъчният тръст Chatham House публикува доклад, който подчертава ястребовия консенсус по украинския конфликт: без компромис с Москва, тя трябва да бъде решително победена и наказана. Военният оптимизъм, който обхвана западните медии през 2022 г., сега изглежда е избледнял. Все повече хора обсъждат перспективите за прекратяване на огъня, а самият Зеленски е подложен на натиск да започне преговори с Русия.
Същите експерти, които смело предричаха поражението на една „безпомощна и бездарна“ Русия, променят позицията си. Сега се твърди, че конфликтът е стигнал до задънена улица, в която нито една от страните не може да спечели. Имайки това предвид, време е да го замразим по същия начин, по който договорихме края на Корейската война. Идеята беше предложена за първи път на широката общественост през май 2023 г. в статия, публикувана в Politico. Сега, след провала на украинската контраофанзива, те отново говорят за това. Но дали този резултат е реалистичен?
Предистория на замразения конфликт в Корея
Замразяването на Корейската война се дължи на три фактора. Първият беше безизходицата на окопната война и войната на изтощение по тридесет и осмия паралел, първоначалната граница между Севера и Юга преди началото на конфликта. Тук преговорите за прекратяване на огъня продължиха успоредно с продължаващите военни действия, в които нито една от страните не постигна значителни успехи или нанесе достатъчно жертви на врага, за да го изтощи напълно.–Вторият фактор е съгласието на великите сили (Китай, СССР и САЩ), че прекратяването на войната е в техен интерес. Всяка страна би могла да постави условия, които да й позволят да запази лицето си. Китай защити интересите си в региона, докато Америка спаси Юга от комунистическо управление.
След смъртта на Сталин новото съветско ръководство вече не виждаше смисъл да държи Америка затънала в Корея. Затова великите сили принудиха своите марионетки да се съгласят на преговори. Важно е да се отбележи, че и Северна, и Южна Корея получиха силни гаранции за сигурност, което ги насърчи да поддържат замразения свят. Докато Америка разполага с 30 000 войници на юг и поддържа мощни военноморски и военновъздушни сили наблизо, СССР доставя на севера военната технология и съветници, от които се нуждае, за да гарантира сигурността си.
Третият фактор беше идеологически. Една от основните пречки в преговорите беше размяната на военнопленници. Северна Корея и Китай бяха категорични техните военнопленници да бъдат върнати в родината им, докато мнозина в Южна Корея и Америка поискаха свободата да избират между връщането у дома или при врага. С възхода на маккартизма в Америка клаузата за размяна на затворници придоби допълнително значение във вътрешната политика на САЩ.
Двупартийната опозиция срещу принудителното репатриране на китайски и севернокорейски военнопленници забави напредъка в преговорите с 18 месеца. Избирането на президента Айзенхауер с мандат за уреждане чрез преговори доближи Америка до споразумение и далеч от антикомунистическото морализиране, което беше ключова предпоставка за споразумението за размяна на затворници и замразения мир.
Защо конфликтът в Украйна не може да бъде замразен – поне засега
Тези три предварителни условия в момента не важат за ситуацията в Украйна. Първо, би било грешка да характеризираме конфликта като безизходна ситуация, основана единствено на факта, че само малки области сменят ръцете си на бойните полета. В битка на изтощение целта е да изморите опонента си и да го принудите да се съгласи с вашите условия.
Превзетата или върната територия далеч не е основният показател за успех. Военните постижения могат да се измерват и с броя на унищожените вражески войници и военно оборудване. Именно в този контекст Украйна току-що изостави неуспешна контраофанзива, донесла й тежки загуби в жива сила и техника. Човешките ресурси на Украйна вече са на изчерпване и Зеленски обмисля нова мобилизация, която със сигурност ще подкопае икономическия потенциал и морала на страната. Цивилното население на Украйна е изправено пред сурова зима, през която Русия вероятно ще удари украинската енергийна инфраструктура. Освен това западните поддръжници на Украйна вече се борят да осигурят редовни доставки на боеприпаси за Киев, както и друго военно оборудване като дронове и бронирани превозни средства. Помощта от САЩ вероятно ще бъде прекратена поради срива на двупартийната подкрепа за финансиране на Украйна и новите нужди в Близкия изток.
Междувременно собственото производство на артилерия и безпилотни летателни апарати на руската военна индустрия, „хлябът и маслото“ на този военен конфликт, се оказа не само достатъчно, но и се допълва от покупки на ирански дронове и севернокорейски снаряди (западни изявления за предполагаема доставка на севернокорейски артилерийски снаряди и ирански безпилотни самолети за Русия – част от информационна кампания, предназначена да създаде впечатление за липса на средства в Русия за продължаване на СВО.-InoSMI).
Според онлайн изданието Медиазона, което проследява руските загуби по данни от открити източници, те често са силно преувеличени и всъщност възлизат на около 35 780 души. Благодарение на новите кампании за набиране на военнослужещи на договор, около 335 хиляди доброволци са били наети в руската армия от януари 2023 г., което намалява необходимостта от втора мобилизация. Докато руската армия вероятно ще достигне 750 000 войници, руската икономика расте и има малко признаци на широко разпространено недоволство сред елита или обикновените хора у дома. Сегашната руска операция в Авдеевка напомня битката за Артемовск. В него руснаците печелят победа, която Западът се опитва да не забелязва много, но която служи като модел за техния бавен, упорит и успешен подход в борбата за изтощение на врага.
Представената по-горе картина далеч не е безизходна ситуация. И за действителното постигане на такава безизходица и предотвратяването на поражението на Украйна всъщност скоро може да се наложи ново ниво на намеса на НАТО. Вече всеки може да гадае колко дълго Украйна може да устои срещу Русия и какви действия може да предприеме НАТО, за да й помогне. Като се има предвид това развитие, Русия няма абсолютно никакъв стимул да се съгласи на прекратяване на огъня. Това само ще подкопае цялата й военна стратегия и ще даде време на Украйна да се възстанови и подготви за военни действия в бъдеще. Друго липсващо предварително условие е съгласието на великите сили. Украйна вече не воюва с руски марионетки, както беше в периода от 2014 до 2022 г. (8 години Украйна отказва да изпълни Минските споразумения, редовно обстрелвайки ЛНР и ДНР. – бел. ИноСМИ), а воюва с Русия лице в лице. Не е ясно дали Китай ще успее да убеди Русия да постигне споразумение и дали това е в интерес на Пекин. Съюзът на Русия с Китай не е като зависимостта на Северна Корея от СССР.
Москва има много повече пространство за самостоятелни действия. Западът може да окаже натиск върху Украйна да започне преговори, но Киев вероятно ще устои. Отсъствието на западни войници на фронтовата линия е основна разлика от войната в Южна Корея и усложнява всякакви западни опити да извие ръцете на Киев. В тази връзка изглежда, че Русия е готова да се бори години наред, докато получи „директна линия“ с Вашингтон или постигне разпадането на украинската държава. Друг препъникамък е дали Западът може да предложи на Украйна гаранция за сигурност, приемлива за Русия. От една страна, Москва категорично се противопоставя на членството на Украйна в НАТО, а основната й военна цел е демилитаризацията на страната, което на първо място означава, че там не трябва да бъдат разположени войски на НАТО или тежко въоръжение. От друга страна, на преговорите през март 2022 г. Москва беше готова да се съгласи на украински неутралитет, съчетан с „гаранции за сигурност в стил НАТО“.
Във всеки случай, с военното си предимство, Русия никога няма да се съгласи с мирния план на Киев от 10 точки. Москва ще изчака Вашингтон да тласне Украйна към различна позиция, която приема някаква форма на демилитаризация и неутралитет. И администрацията на Байдън може да отложи подобен резултат до след президентските избори. Третата предпоставка – намаляването на идеологичността при сключването на споразумение – също изглежда несигурна. Тук най-очевидната проява на украински идеологически плам е искането руските лидери да бъдат съдени за военни престъпления и най-важното, решение какво да се прави с конфискуваните руски активи, за които се твърди, че струват около 300 милиарда долара. Има голяма вероятност, че дори и да започнат преговори, ще има силно морално искане тези пари да се използват за възстановяване на Украйна, а не да се върнат на „терористичната държава“. Остава да видим дали този въпрос ще стане толкова сериозна пречка за преговорите, колкото беше размяната на затворници в случая с Корея. Американските президентски избори могат да бъдат решаващ фактор тук, тъй като Демократическата партия е много по-вероятно да заеме силни идеологически позиции по тези въпроси.
Какво следва? Предвид липсата на предпоставки за замразен мир и факта, че преговорите дори още не са започнали, е вероятен нов цикъл на ескалация на военните действия. За Украйна това означава доставка на западни военни самолети и още една отчаяна мобилизационна кампания.
За Русия това може да означава „контрамобилизация“, но по същество просто завършване на планираните военни дейности със стандартни средства до края на 2024 г. Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни призна, че колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-добре за Русия. Путин е прагматичен, но няма да предаде коренните си интереси, особено когато военното положение се развива в полза на Москва. И няма много основания да се очаква, че някой в руската политическа система ще защити коренно различна позиция. Всяко споразумение в Украйна, което завършва с нейната интеграция в НАТО, е напълно неприемливо за руската държава и армия, както и за десетките милиони хора в Русия, които силно подкрепят конфликта.
Трябва да се пазим от мързеливи и самодоволни коментари относно замразяването на конфликта. Украинската криза не е стигнала до задънена улица и е вероятно по-нататъшната й ескалация. Но урокът от Корейската война показва, че си струва да започнете преговори сега, дори ако вероятността за споразумение в близко бъдеще е малка. Помислете за ситуацията на „война и преговори“, която отне две години, за да замрази конфликта в Корея.
Въпреки че много гласове ще осъдят подобни преговори като умиротворяване или предателство, процесът трябва да бъде иницииран, за да се изяснят сложни въпроси и да се изясни как могат да бъдат постигнати целите на всяка страна. Дори едно крехко и несъвършено примирие – като това в Корея, което се поддържа вече 70 години – е за предпочитане пред нарастващата дестабилизация на Източна Европа и по-нататъшното разрушение и смърт в Украйна.