През 1944 г. американската служба OSS, предшественик на ЦРУ, публикува наръчника Simple Sabotage Field Manual — ръководство за това как чрез дребни действия гражданите могат да подриват ефективността на вражески режими. Наръчникът е достъпен и на сайта на ЦРУ.
Същевременно, в България нещо сериозно скърца. Институциите блокират, решения се отлагат, комисии се множат, а реални резултати липсват. Това, което мнозина възприемат като хаос или некомпетентност, може да е нещо много по-зловещо — умишлен саботаж. И то по учебник.
В наръчника четем конкретни тактики като:
„Препращайте всички въпроси към отделни комисии за по-нататъшно разглеждане. Създавайте колкото се може повече комисии. Провеждайте срещи, когато има по-важна работа. Спорете относно вече взети решения.“
Днес, тези методи сякаш оживяват в българската държавна администрация. Според коментар на преподавател от курс по стратегически анализи, споделен в социалните мрежи, „офанзивни методи, използвани във военната практика, се прилагат към цивилни структури“.
Той подчертава, че това не са просто съвпадения, а целенасочени действия срещу собствения народ. Коментарът се разпространява в редица алтернативни медии и форуми.
Тези техники целят едно – парализа. Те не включват взривове, оръжия или шпионаж. Те разрушават отвътре – чрез безкрайни разговори, бюрокрация и симулирана дейност. В контекста на България, мнозина вече се питат: прилагат ли се подобни подходи у нас, съзнателно или не?
Сходствата не са за подценяване. Законопроекти се забавят без причина. Решения се прехвърлят между комисии. Появява се непрекъсната реторика за „врагове“, „агенти“ и „външни заплахи“. Междувременно реалните проблеми – демография, здравеопазване, образование – тънат в пренебрежение.
Когато институциите действат така, че нищо да не се случва, когато „враговете“ се сочат навън, а саботажът идва отвътре – това вече не е просто лошо управление. Това е модел. И този модел е описан черно на бяло още преди 80 години от американската OSS.
„Обективно погледнато, българският народ е обект на диверсия от страна на собствените си управляващи“, завършва анализаторът. Трудно е да се опровергае, когато дори методите на саботажа са публично достъпни и прилагани с удивителна точност.