Франция обяви, че ще проведе втора среща, посветена на войната в Украйна и европейската сигурност, като този път са поканени страни, които не участваха в първоначалната среща. Сред тях са Норвегия, Канада, Литва, Латвия, Естония, Чехия, Гърция, Финландия, Румъния, Швеция и Белгия.
Интересен аспект е отсъствието на България, Унгария и Словакия от списъка на поканените. Това може да се дължи на различните им позиции спрямо войната в Украйна и отношението им към санкциите срещу Русия.
Първоначалната среща в Париж включваше Германия, Полша, Дания, Италия, Нидерландия и Испания, както и ръководителите на НАТО, Европейската комисия и Европейския съвет. Основен фокус беше увеличаването на военната и икономическата подкрепа за Украйна. Френският президент Еманюел Макрон потвърди, че Франция няма намерение да изпраща свои войници в зони на бойни действия, но не изключи възможността за изпращане на военни експерти в невоенни зони в Украйна.
Макрон заяви, че Франция и Обединеното кралство обмислят как да окажат по-голяма подкрепа на Киев, включително чрез военни инструктори или консултанти. Тези стъпки могат да бъдат отговор на нарастващия натиск върху Европа да заеме по-независима позиция в контекста на несигурността относно ангажираността на САЩ.
Освен това Макрон спомена възможността за мироопазваща мисия под егидата на ООН, която да бъде разположена покрай фронтовата линия. Подобно предложение може да срещне съпротива както от страна на Русия, така и от някои западни държави, които се притесняват от ескалация на конфликта.
Същевременно, четири основни парламентарни групи в Европейския парламент – десницата, левицата, центърът и еколозите – публикуваха обща декларация, в която настояват Европа да намали зависимостта си от САЩ в областта на отбраната. Те подчертаха, че Европейският съюз трябва да увеличи усилията си в подкрепа на Украйна и да изгради по-силна колективна отбрана.
Новината за започване на неформални преговори между Вашингтон и Москва предизвика тревога сред европейските лидери, които се опасяват, че ще бъдат изключени от ключови решения относно бъдещето на Украйна. Това е особено важно в светлината на потенциалната промяна в американската външна политика след президентските избори в САЩ през 2024 г.
Очаква се втората среща в Париж да даде по-ясна представа за ангажиментите на поканените страни и за бъдещите европейски инициативи в подкрепа на Украйна.