Цветница е един от най-пъстрите и обичани празници в българския календар. Отбелязва се в неделята преди Великден. Тя носи пролетна надежда, възраждане и нов живот. На този ден православната църква чества влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Народът го посрещнал с палмови и маслинови клонки – символи на победа и ново начало. У нас те са заменени с върбови клонки. Те се раздават за здраве, късмет и защита.
Цветница не е само религиозен ритуал. Това е празник на красотата и нежността. Ден, в който говорим с цветя, вместо с думи. Цветята се превръщат в символи – на любов, на грижа, на внимание.
Една от най-красивите истории за цвете е тази от „Малкият принц“. Авторът Антоан дьо Сент-Екзюпери не просто пише приказка. Той разказва истинска, човешка история – за любовта, за трудността да обичаш, и за това колко лесно можем да изгубим нещо ценно.
Малкият принц отглежда роза на своята малка планета. Тя е красива, мила, но и капризна. Често му натяква, че е специална. Принцът не знае как да я разбере. Не знае как да ѝ покаже обичта си. И затова я напуска. Тръгва към Земята.
Там попада в пустинята. Вижда други рози. Среща лисицата. Тя му обяснява, че розата му е специална. Не защото е най-красива, а защото е неговата. Тя е опитомена. Станала е уникална за него. Само тя. Принцът осъзнава колко му липсва. Иска да се върне веднага. Но змията го ухапва и той изчезва. Разбива се в пустинята.
Зад тази история се крие личната болка на автора. Розата е жената, която Екзюпери обича. Тя е от Салвадор. Красива, емоционална, силна. Женят се, но той се чувства задушен. Напуска я. По-късно осъзнава грешката си. Планетата с три вулкана в книгата е мястото, където той сам катастрофира – точно в Салвадор. Оставя розата, но я запечатва в история. Вечно. Защото хубавите истории остават.
На Цветница празнуват хората с имена на цветя. Но всъщност празнуваме всички. Защото всички ние носим поне по едно цвете в сърцето си. Една роза. Един спомен. Един човек.
Цветята приличат на хората. Красиви. Раними. Временни. Те живеят, когато ги обичаме. Когато се грижим. Когато не ги забравяме.
На този ден нека си спомним. Всяко цвете е специално, ако сме избрали да бъде такова. Нека благодарим на онези, които сме „опитомили“. И на онези, които са „опитомили“ нас.
Нека, като Екзюпери, оставим след себе си история. За обич. За разбиране. За прошка.
Хубавите истории остават.
Весела Цветница! На всички, които носят цветя в името си. И на всички, които носят любов в сърцето си!