„Който контролира миналото, контролира бъдещето: който контролира настоящето, контролира миналото“ – Джордж Оруел, „1984“.
На 9 май 2025 г. отбелязваме осемдесетгодишнината от края на най-кръвопролитната война в човешката история – Втората световна война. За жалост, 80 години по-късно, мирът се оказва химера не само за Европа, а за целия свят. Днес в условията на текущa война в Европа и Близкия изток е жизненоважно да познаваме добре уроците на историята и да помним кой има най-значителна заслуга за спечелването на победата срещу най-голямото зло, сполетяло някога човечеството, в грозното лице на хитлерофашизма. Да, приносът на всички съюзници в Антихитлеристката коалиция, сред които са САЩ и Обединеното кралство, не бива и не може да бъде пренебрегван – няма как да кажем на черното бяло. Но също не бива да забравяме, че има един народ, за когото Втората световна война е „Отечествена“. Това е руският народ, дал най-много човешки и материални жертви в тази жестока, кървава баня. А доказателствата зад този исторически факт остават неопровержими и имунизирани срещу историческата забрава, въпреки продължаващата битка за контрол над миналото и бъдещето по Оруел.
През 1989 г. поради ред причини Западният свят окончателно победи СССР и неговите съюзници в Студената война. Следвайки максимата, че историята се пише от победителите, Западът направи грандиозен опит да пренапише историята, отприщвайки след краха на Съветския съюз психоисторическа война срещу прекия му наследник – Руската федерация. Тази война продължава и до днес посредством слагането на ударение върху ролята на англосаксонските страни като решаваща за победата над нацизма. Същевременно наблюдаваме целенасочено омаловажаване и мащабен опит за „преразглеждане“ ключовата роля, изиграна от СССР, за победата на Антихитлеристката коалиция срещу страните от Оста.
По този повод в Mnenia.Info ще публикуваме две статии (части), посветени на Деня на победата и края на Втората световна война. Тук предоставяме първа част от поредицата – превод и редакция на пълния текст на статията на големия руски икономист проф. Валентин Катасонов, озаглавена „Втората световна война – цената на войната за СССР и другите страни.“ В нея той доказва по безапелационен начин огромната цена, която Съветският съюз плаща за победата над хитлерофашизма. Смятаме, че написаното от Катасонов е достатъчно обективно, за да докаже горните твърдение, тъй като разсъжденията на икономиста се основават изцяло на научни факти. С това се надяваме да утвърдим отвъд всяко съмнение коя е страната, която е изнесла на гърба си основната тежест за победата над Хитлеристка Германия, и предимно благодарение на която днес празнуваме Деня на Победата. Да ни е честит!
Общата стойност само на непреките загуби (за СССР – бел.ред.) възлиза на 1,890 млрд. рубли
Архивните документи обаче твърдят обратното. Войските на Съветския съюз на Източния фронт унищожават повече от 500 германски дивизии и сто дивизии на съюзниците на Германия. А това е в 3,5 пъти повече, отколкото нашите съюзници са унищожили общо на всички фронтове на Втората световна война. Нашите доблестни войници унищожиха повече от 75 % от авиацията, танковете и артилерийските оръдия на Третия райх. Тези цифри ревизионистите на историята на Втората световна война не могат да отрекат.
Но те твърдят, че, да речем, зад всички тези военни победи на Съветския съюз стоят Съединените щати и Великобритания, които с икономическата си помощ за Съветския съюз са осигурили военните победи. През 1941 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Съветския съюз, според оценките на западните историци, е 359 млрд. долара (в долари от 1990 г.). А в САЩ той е възлизал на 1118 млрд. долара (в долари от 1990 г.). А този на Великобритания е 316 млрд. долара. Но Великобритания все още разполага с владения и колонии. Като се вземат предвид те, БВП на цялата Британска империя е 716 млрд. долара. Общият БВП на трите сили от Антихитлеристката коалиция през 1941 г. е 2193 млрд. долара. Делът на Съветския съюз в тази обща сума е 16,4%; англосаксонските съюзници на СССР формират останалите 83,6% от общия БВП.
Да, СССР получава известна икономическа помощ от съюзниците. Почти изцяло това беше помощ от Съединените щати под формата на програмата „Заем-наем“ (Lend-Lease). През годините на войната Съветският съюз е получил такава помощ на стойност 10,98 милиарда долара. Между другото, тя е почти три пъти по-малка от тази, която получава Англия (31,4 млрд. долара). Да, Москва очаква с нетърпение доставките на оръжия, военно оборудване и боеприпаси отвъд океана. Особено през 1941-42 г., когато на наша територия се водят най-ожесточените сражения и когато все още не всички съветски отбранителни предприятия са успели да достигнат пълния си капацитет. Но доставките по линия на „Lend-Lease“ започват едва през 1942 г. През тази година Съветският съюз получава 27,6% от общия обем на програмата, а през 1943-1945 г. – 71,5%. През 1948 г. излиза книгата на Николай Вознесенски, председател на Държавния комитет за планиране на СССР, „Военното стопанство на СССР през Отечествената война“. В нея се отбелязва, че военните доставки от съюзниците възлизат на едва 4% от собственото производство на СССР. Разбира се, благодарим на съюзниците. Със сигурност те са помогнали да се намали броят на нашите човешки жертви и да се приближи денят на Победата. Но не можем да говорим за някакъв решаващ принос на Съюзниците (дори не военен, а икономически) за самата Победа.
Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да приведа някои цифри, които дават представа за цената на войната за основните участници. Цената е съставена от два основни компонента: 1) човешки жертви; 2) икономически загуби и разходи.
Ще кажа накратко за човешките жертви: на СССР се падат почти 50 % от човешките жертви на всички държави, участвали във Втората световна война (61 държави с около 80 % от общото население на Земята). (Л.Л. Рибаковски. Човешките загуби на СССР и Русия през 1941-45 г. // „“Народонаселение“, № 1, 2011 г.). Официалната цифра на нашите загуби, получена през 1990 г. в резултат на оценките на специална комисия на Генералния щаб и Госкомстат на СССР, е 26,6 млн. души (и то без да се отчитат косвените демографски загуби).
Ще се съсредоточа върху икономическите загуби и разходи („икономическата цена“ на участието във войната). Те включват три основни компонента: 1) военни разходи; 2) преки материални щети от разрушенията (загуба на национално богатство); и 3) непреки щети (загуби, причинени от спирането или намаляването на производството на стоки).
Ще започна с третия компонент. За съжаление не всички държави разполагат с оценки на непреките щети. Ще дам само оценки за съветската икономика. Н. Вознесенски в гореспоменатата книга “Военното стопанство на СССР по време на Отечествената война“ дава данни за някои видове непроизведена продукция по време на войната. Това са предприятия, които са се намирали в окупираните територии или са били унищожени в резултат на военни операции. Изчисленията се основават на обема на производството през 1940 г. Ето обемите на загубите на някои производства (за времето преди края на войната) в натурално изражение.
1. Черни въглища – 307 милиона тона
2. Електроенергия – 72 милиарда квТч
3. Стомана – 38 милиона тона
4. Алуминий – 136 хил. тона
5. Машини за рязане на метал – 90 хил. броя.
6. Захар – 63 милиона тона
7. Зърно – 11 милиарда пуда
8. Картофи – 1,922 млн. кг
9. Месо – 68 млн. кг
10. Мляко – 567 млн. тона
Общата стойност на косвените загуби, според официалните оценки на Москва, възлиза на 1 890 милиарда рубли.
Сега за втория компонент на „цената на войната“ – преките материални загуби от разрушенията. Много държави са направили опис на тези загуби както във физическо, така и в парично изражение. Физически показатели – квадратни метри разрушен жилищен фонд, километри разрушени железопътни линии и пътища, електропроводи; киловат мощности на електроцентрали и др. Съществуват оценки на разходите за преките материални загуби. Обикновено в национални парични единици и в предвоенни цени. Но всичко това не е много подходящо за международни съпоставки.
В Съветския съюз оценките на преките материални загуби са изготвени и оповестени от Извънредната държавна комисия за установяване и разследване на злодеянията на немско-фашистките завоеватели и техните съюзници и нанесените от тях щети на гражданите, колективните стопанства, обществените организации, държавните предприятия и институциите на СССР по време на Великата отечествена война (комисията е създадена на 2 ноември 1942 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР). Ще посоча най-значимите цифри, свидетелстващи за гигантските ни материални загуби: разрушени са 1710 града и над 70 хил. села и махали, около 25 млн. души са лишени от подслон. Разрушени са около 32 хил. промишлени предприятия, 84 хил. училища и други учебни заведения, разрушени и разграбени са 98 хил. колективни стопанства. Освен това са унищожени 4100 железопътни гари, 36 хил. предприятия за съобщения, 6 хил. болници, 33 хил. поликлиники, диспансери и амбулатории, 82 хил. основни и средни училища, 1520 средни специални учебни заведения, 334 висши учебни заведения, 43 хил. библиотеки, 427 музея и 167 театъра.
По-подробни данни могат да бъдат намерени във вече споменатата книга на Николай Вознесенски “Военното стопанство на СССР по време на Отечествената война“. Между другото, те включват загуби не само под формата на разрушения, но и кражби (изнасяне на имущество от съветска територия от окупаторите). Оценките са сведени до четири основни блока.
I. Загуби на основни средства на промишлеността: металорежещи машини (бр.) – 175 хил. броя; чукове и преси (бр.) – 34 хил. ; пробивни машини (бр.) – 2,7 хил.; чукове (бр.) – 15 хил.; електростанции ( кВт мощност – 5 млн.); доменни пещи (бр.) – 62; открити пещи (бр.) – 213; тъкачни машини (бр.) – 45 хил.; вретена за предене (бр.) – 3 млн.
II. Загуби на производствената база на селското стопанство: коне (глави) – 7 млн.; едър рогат добитък (глави) – 17 млн.; свине (глави) – 20 млн.; кози и овце (глави) – 27 млн.; трактори (бр.) – 137 хил.; комбайни (бр.) – 49 хил.;зърнени тракторни сеялки (бр.) – 46 хил. ; мотофрези (бр.) – 35 хил.; животновъдни сгради (бр.) – 285 хил.; овощни насаждения (ха) – 505 хил. броя; лозя (ха) – 153 хил.
III.Загуби на транспортна и комуникационна инфраструктура: железопътни релси (км) – 65 хил.; парни локомотиви (бр.) – 15,8 хил.; вагони (бр.) – 428 хил.; железопътни мостове (бр.) – 13 хил.; речни съдове (бр.) – 8,3 хил.; телеграфни и телефонни линии (км) – 2078.
IV. Загуби на жилищен фонд: жилищни сгради в градовете (единици) – 1209 хиляди; жилищни сгради в селските райони (единици) – 3,5 милиона.
Материалните щети, нанесени от немско-фашистките нашественици на СССР, според изчисленията на гореспоменатата Извънредна държавна комисия, възлизат на около 30% от националното му богатство, а в окупираните области – на около 67%.
Преките щети за СССР се оценяват на 679 милиарда съветски рубли (по цени отпреди войната през 1940 г.). Френският икономист А. Клод прави сравнителни оценки на преките икономически загуби (разрушения и кражби на имущество) за основните воюващи страни. По предвоенни цени от 1938 г. те възлизат на 128 млрд. долара за Съветския съюз и 48 млрд. долара за Германия. Но за нашите съюзници те са както следва (в милиарди долари): Великобритания – 6,8; Франция – 21,5. Загубите на САЩ са съвсем незначителни (измерени в милиони долари, а не в милиарди). Съществува и оценка за Полша – 20,0 млрд. долара (История на световната икономика / Под редакцията на Г. Б. Поляк, А. Н. Маркова. – М.: ЮНИТИ, 2002 Г., СТР. 307-315). Въпреки че няма общи оценки на разходите за преките щети за всички страни, участващи във войната, можем спокойно да кажем, че на Съветския съюз се пада не просто „повече от половината“ (както пишат някои журналисти), а лъвският пай от общите преки материални щети.
„Голямата тройка“ Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил
Сега за военните разходи (първият компонент на „цената на войната“). Тук най-пълни и надеждни са оценките на западногерманския икономист Б. Ендрукс, който се опитва да приведе бюджетните разходи за военни цели на воюващите страни към „общ знаменател“ в щатски долари (по цени от военното време и по обменния курс от 1938 г.). И ето какви цифри се получават (в млрд. долара): СССР – 357; Германия – 272; Великобритания – 120; Франция – 15; САЩ – 275; Италия – 94; Япония – 56. И така, на антифашисткия блок се падат 767 млрд. долара. А на страните от Оста се падат 422 млрд. долара. Явно преимущество на страната на антифашисткия блок. В този блок на СССР се падат 46,5 %.
Ако обобщим военните разходи и преките материални загуби на страните, участващи във Втората световна война, ще получим следните стойности на „цената на войната“ за основните участници (в цени от 1938 г. или от военното време, в милиарди долари): СССР – 485; Германия – 320; Великобритания – 126,8; САЩ – 275. В „Голямата тройка“ на антифашисткия блок на Съветския съюз се падат около 55% от общата „цена на войната“, а на англосаксонските съюзници – останалите 45%. И това въпреки факта, че „цената на войната“ не отчита косвените загуби (непроизведени стоки и услуги). При отчитането им делът на СССР в общата „цена на войната“ за “Голямата тройка на антифашисткия блок“ би бил много по-висок.
Дори на Ялтенската конференция през 1945 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат въпроса за възможния размер на репарациите, които Германия ще плати на победителите, и за разпределението на тези репарации между страните победителки. Сталин проявява невероятна щедрост към Германия, като заявява, че тя трябва да определи общия размер на репарациите в размер на 20 милиарда долара (спомнете си какво непосилно бреме от репарации налагат Лондон и Париж на Германия на Парижката мирна конференция през 1919 г.). И едновременно с това проявява невероятна щедрост към Съюзниците, като заявява, че Съветският съюз разчита само на 50 % от тази сума. На Потсдамската конференция тези предложения на Сталин вече са оформени като решение. Уви, днес това благородство и тази щедрост на Москва са напълно забравени от Запада.
Източник: Валентин Катасонов, Фонд Стратегической Културы
Бележка: Валентин Катасонов е професор, доктор на икономическите науки, председател на Руското икономическо общество „С.Ф. Шарапов.“
Превод и редакция: Лазар Лазаров