Днес ставаме свидетели на дълбока трансформация чрез цифровата хегемония. Все по-силно влияние върху нас оказват алгоритмите за вземане на решения, изкуственият интелект, разрастването на данните, събирането на данни и усъвършенстваното наблюдение на начина, по който мислим и действаме. Това се отразява на начина, по който работим, по който получаваме достъп до услуги, и на начина, по който се отнасяме към другите и взаимодействаме с тях.
Докато цифровите иновации и онлайн платформите предоставят несравнимo улеснение, те също така пораждат сериозни опасения за нашата самостоятелност. Постоянната свързаност и вземането на решения, основани на данни, които характеризират съвременния живот, имат сериозни последици. Технологичните постижения се използват за формиране на предпочитания и поведение и, както може да се предвиди, властимащите използват понятието за удобство, за да манипулират населението и да упражняват контрол върху него.
Гигантските корпорации и държавата използват това, което често се определя като „технологично решение“, за да изградят цифрова желязна клетка на контрол. Като наблюдават и предвиждат нашите мисли и постъпки, тези взаимосвързани структури налагат затягаща се примка от автоматизирани системи, задушаващи личната свобода.
Ние все повече се приближаваме към реалност, напомняща „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, в която дистопичната технокрация се сраства с плутокрацията. Хъксли предсказва общество, в което управляващата класа поддържа контрола не чрез открито потисничество, а чрез фини манипулации и отвличане на вниманието, като на практика създава система, в която хората са приучени да приемат робството си без съпротива. В този зараждащ се пейзаж властват ценностите на реда, конформизма и подчинението, които изместват индивидуалните свободи и критичното мислене.
В селското стопанство технократският контрол става все по-очевиден в стремежа към „единно световно селско стопанство“, доминирано от изкуствения интелект, генното инженерство и прецизното земеделие, като всичко това се извършва под влиянието на няколко мощни корпорации. Компании като Bayer, Cargill, Corteva, Syngenta, Microsoft и Amazon, заедно с влиятелни инвестиционни фирми, които притежават акции в компании от цялата хранително-вкусова верига, се стремят към стандартизиране на хранителните системи.
Тяхната визия е монополистична, облачно управлявана селскостопанска рамка, която поставя на първо място контрола, зависимостта и еднообразието пред многообразието и местните практики. Този подход заплашва да превърне хранителните ни системи в още по-неясна и по-стандартизирана продуктова линия, като премахне традиционните земеделски методи и местните познания.
Тенденцията към стандартизация е силно изразена и в областта на културата. Целта е да се размият или заличат традиционните познания, местните обичаи и разнообразните възгледи за света, като се създаде едно безцветно, унифицирано, управлявано от изкуствен интелект съществувание, което може лесно да се контролира и манипулира. Този стремеж се простира до радикална промяна на самата човешка биология чрез трансхуманизъм.
Трансхуманистичната програма се стреми да подобри физическите и познавателните способности на човека чрез технологии, като цели да надхвърли това, което означава да си човек. Тази амбиция се съчетава със стремежа към единно световно селско стопанство, предвиждащо стандартизирана, технологично усъвършенствана версия на човечеството (генно модифицирани хора).
Когато разглеждаме внимателно трансхуманистичната програма, тя променя разбирането ни за движения като правата на транссексуалните, облекчения контрол по границите и разпадането на нуклеарното семейство. Започваме да наблюдаваме една визия за изкоренени и отделени от държавите, семействата или фиксираните полове същества – напълно универсалният човек.
Някои могат да твърдят, че това е просто човешка еволюция. Но историята ни показва, че човечеството никога не е имало предварително зададен, праволинеен път. Нашето минало е белязано от конфликти и борби, резултатите от които никога не са били гарантирани.
Освен това, кой определя, че настоящите властимащи, които направляват тези програми, са „естествените“ наследници на завещаното от човечеството? Кой им дава правото да диктуват съдбата на милиарди хора? Те сами са си присвоили тази роля.
Всъщност не второстепенни играчи като Мъск, Безос или Гейтс ръководят дневния ред, а онези, които се крият в сенките, и не на последно място – могъщите банкови фамилии. Според Дийн Хендерсън това са фамилиите Голдман Сакс, Рокфелер, Леман, Кун Льоб, Ротшилд, Варбург, Лазард и Израел Мойсей Сейф (вж. „Картелът на Федералния резерв: осемте фамилии“).
От годишната среща на Световния икономически форум (СИФ) в Давос става ясно, че световните лидери и техните подчинени действително вярват, че имат правото да решават съдбата на милиарди души. Те презират истинската демокрация и смятат, че притежават някакво божествено право по силата на откраднато богатство или състоянието, придобито чрез манипулация или чрез здравия наемен труд.
Основният наратив иска да ни накара да вярваме, че тези хора защитават интересите на човечеството, а не че са безмилостни, арогантни и коварни мошеници, които презират човешките маси.
Показателно е, че в едно интервю от 2007 г. покойният Аарон Русо, американски режисьор и бизнесмен, споделя твърдения за разговори, които по думите му са проведени с Никълъс Рокфелер. Според Русо тези разговори са се състояли няколко месеца преди (атентата от) 11 септември.
Русо твърди, че Никълъс Рокфелер му е разказал за няколко бъдещи събития и планове, сред които и „събитие“, което щяло да доведе до американските инвазии в Афганистан и Ирак. По думите на Русо Рокфелер е заявил, че „събитието“ ще бъде използвано за започване на „война срещу тероризма“ без действителен враг, която Рокфелер е описал като мистификация за контрол над гражданите на САЩ.
Освен това се твърди, че Рокфелер е заявил, че има планове за съкращаване на световното население наполовина и че хартиената валута ще бъде заменена с подкожни микрочипове, съдържащи цифрови пари (които могат да бъдат изключвани от държавата) и лична информация като средство за контрол на населението.
Твърди се, че Никълъс Рокфелер е нарекъл масата от световното население „крепостни селяни“ или „роби“, които трябва да бъдат контролирани, и е поставил въпроса защо Русо изобщо би се интересувал от съдбата на такива хора.
Твърди се също, че Рокфелер е споделил пред Русо (за негова изненада), че феминисткото движение е финансирано от Рокфелер, за да вкара жените в работната сила, да ги облага с данъци и да отслаби авторитета на семейството, така че държавата да може да увеличи контрола си върху бъдещите граждани, като възпитава децата от по-ранна възраст.
Тези изявления не са потвърдени, но четвърт век след разговора би било разумно да се замислим колко сме се доближили до света, разкрит от Русо.
Масово спадане на броя на сперматозоидите, дестабилизиране и нахлуване в държави и ограничаване на индивидуалните права под прикритието на „войната срещу тероризма“, изтласкване на парите в брой в периферията, разказ за извънредна климатична ситуация, разговори за климатични забрани и ограничено движение, програмируеми цифрови валути, вероятно свързани с въглеродния отпечатък и т.н.
Но не е нужно да разчитаме на разговор, който вероятно се е състоял преди четвърт век, за да оценим мотивите и машинациите на този елит. Елит, за който през 2012 г. се твърдеше, че разполага с до 32 трилиона долара, скрити в офшорни банки по целия свят. Кой би могъл да каже каква е тази сума сега, 13 години по-късно, когато по време на Ковид епизода се ускори потокът на богатството от обикновените хора към мултимилиардерите.
Тези така наречени „създатели на богатство“, които в продължение на векове присвояват богатството на обикновените хора, укриват го в данъчни убежища, фалират икономики заради безразсъдния си хазарт и алчност и налагат форма на глобализация, която води до опустошително разрушение и война за онези, които се опитват да останат независими от тях, или до структурно адаптирано насилие чрез приватизация и икономически неолиберализъм за милиони хора в страните, които са се подчинили.
Опитите за възстановяване на равновесието са жестоко потушавани през десетилетията. Тази елитна класа използва разузнавателни агенции, подставени лица, заплахи, сътрудничество с лидери или военна сила, за да се опита да подкопае или унищожи всяка заплаха за глобалната си хегемония – от демократични леви организации или правителства, които се стремят към алтернативи или просто проявяват независими тенденции.
Всеки, който е запознат с работата на покойния историк Уилям Блум, е наясно с човешката загуба, изразяваща се само в броя на жертвите от 1945 г. насам, благодарение на книгата му „Убийството на надеждата: военните интервенции на САЩ и ЦРУ след Втората световна война“.
Публикувана за първи път през 1995 г., книгата разглежда военните действия и тайните операции на САЩ, като представя критичен поглед върху американската външна политика и нейните империалистически мотиви. Блум документира повече от 50 случая на намеса на САЩ в чужди правителства, много от които са били демократично избрани, и прави задълбочен анализ на последиците от тези действия.
СИФ и неговите поддръжници в националните правителства говорят за „преход в областта на продоволствието“, „преход в областта на енергетиката“, „преход в областта на цифровите технологии“ и безброй други „преходи“. Тези благозвучни термини обаче прикриват едно дълбоко преструктуриране на нашите общества – широко рекламираното от СИФ велико зануляване, което е всичко друго, но не и безвредно.
В основата си това преструктуриране представлява интензивно усилие за по-нататъшно съсредоточаване на богатството, властта и контрола в ръцете на самозваните господари на света. Целта им е веднъж завинаги да подчинят напълно масите, които постепенно ще бъдат подложени на (цифрово) насилствено подчинение.
Критиката на Хъксли към съвременното общество предполага, че елитът може да управлява по-ефикасно, използвайки психологически методи, като програмиране и пропаганда, а не традиционните форми на принуда: „ един концентрационен лагер, лишен от болката“, в който истинският контрол може да бъде постигнат, като хората заобичат робството си.
Така че с всяка следваща стъпка населението по целия свят (включително и в страните от БРИКС) ще продължава да бъде психологически манипулирано („подтиквано“) да вярва, че проследяването, имплантирането на чипове, инжектирането на наночастици, цензурирането, лишаването от лични свободи, криминализирането на изразяване на мнение, което не съответства на официалната гледна точка, или цифровото идентифициране ще бъде за тяхно удобство, безопасност или за защита на „свободата на словото“ или „демокрацията“.
Демокрация само по име – отдавна унищожена от държавните кредитори, подменена и контролирана опозиция и корпоративно завладяване.
Ставаме свидетели на фундаментално пренастройване, което цели да определи не само отношенията ни с властта, но и самата същност на нашето съществуване и дори правото ни да съществуваме като хора.
И така, какво е решението? Няма прост отговор. Статии като тази често се четат от хора, които вече признават значението на образованието, организацията, активността и неспазването на правилата. Ключовото предизвикателство се състои в мобилизирането на критична маса от хора, които да осъществят необходимия отпор и промяна.
Макар че някои може би се надсмиват, мнозина активно работят за постигането на тази цел. И никога не бива да забравяме – Ние Сме Хора, Ние Сме Свободни.
Бележка: Колин Тодхънтър е известен автор, специалист в областта на развитието, храните и селското стопанство. Той е научен сътрудник на Центъра за изследване на глобализацията (CRG). Оригиналното заглавие на статията е „Цифрова хегемония: Софистициране на мониторинга и пропагандата – Обичай робството си!“
Автор: Колин Тодхънтър, Global Research
Превод и редакция: Лазар Лазаров