Денят на храбростта и празник на Българската армия ще бъде отбелязан с водосвет на бойните знамена и знамената-светини в София. Тази година военният парад за Гергьовден в столицата бе отменен.
„Тази година има съвпадане на великденските празници с празника на Българската армия. Даваме приоритет на общонационалното честване на Великден. Ще оставим хората да отдадат почит първо към нашия Бог и после военните им задължения“, каза служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, цитиран от bTV.
Водосветът на бойните знамена и знамената светини ще започне в 10 ч. пред Паметника на Незнайния воин в столицата. Той ще бъде отслужен от наместник-председателя на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) Врачанският митрополит Григорий.
В тържествения ритуал ще участват президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, висши офицери от Българската армия.
По традиция Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи 6 май с вход свободен от 10 до 17 ч. за постоянната си хронологична и външна експозиция. Свободен ще е достъпът и до временните изложби.
Символът Свети Георги
Св. Великомъченик Георги Победоносец е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани.
Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Той постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището.
От тогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на Св. Георги (от гръцки „земеделец“) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
