Изпълнителният директор на НАП Румен Спецов коментира в интервю за предаването „Тази сутрин“ по bTV, че се наблюдава „повишение във всички проверявани 14 групи големи стоки.
Изказването му идва на фона, че Националният статистически институт (НСИ) твърдо поддържа тезата за нулева инфлация за май. Данните от приходната агенция рисуват съвсем различна картина.
„Наблюдава се повишение в цената на всички проверявани 14 групи хранителни стоки“, заяви Спецов.
Освен водата, поскъпването обхваща и останалите 13 групи от малката потребителска кошница, сред които хляб, кайма, сирене, яйца, кисело и прясно мляко, месо и олио.
Според неговите думи, това са „най-суровите данни“, които ясно показват тревожна тенденция – скок в цените преди дори да сме влезли в еврозоната.
Особено фрапиращ е примерът с минералната вода – две компании са повишили цената на бутилка от литър и половина с 40% за две седмици. По думите на Спецов предстои проверка дали увеличението е обосновано или не.
„Резултатите показват, че цените на различните стоки са поскъпнали с различни проценти. Но всички са нагоре. Имаме от минимално покачване в рамките на 5% до 25% при млечните продукти. Имаме един конкретен вид краве сирене, което е също с 25%.“,заяви Румен Спецов.
Бутат ни към еврозоната, а цените вече скачат
Изпълнителният директор на НАП също признава, че страховете около еврозоната са обосновани, тъй като неизвестността дава възможност на определени търговци да манипулират цените под претекст за бъдещи валутни рискове.
„Обосновани са страховете за поскъпване заради еврозоната. Но ако някой се съмнява, че няма да имаме способността да извършим тези проверки, дълбоко се лъжат.“, посочва още Спецов пред bTV.
За целта, НАП, заедно с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), са подписали споразумение за борба със спекулативното повишение на цените. Включени са 800 инспектора, ангажирани в реално време да извършват проверки и да настояват за връщане на старите цени от 3 юни.
Обещанието на държавата е да влезе с „много строги действия“ при необосновано повишаване на цените. Но това обещание звучи все по-кухо на фона на отсъстващия реален контрол и вече осезаемата тежест за джоба на потребителите.
Разминаването между официалната статистика и реалното поскъпване се превръща в основна ос на общественото недоволство. Въпросът е не само икономически, а и политически – може ли НСИ да бъде считан за надежден източник на информация, когато данните от данъчните органи го опровергават категорично?
Както казват мъдрите българи: „Можеш да излъжеш хората известно време, но не и на пазара.“ Там доматите, яйцата и хлябът нямат нужда от прессъобщения. Само от портфейл.