Дали Шенгенското пространство, зоната без паспорти, която обединява 420 милиона души и представлява едно от най-осезаемите и разпознаваеми постижения на европейската интеграция, е в агонията на смъртта?
Въпросът би изглеждал радикален преди десетилетие, когато Европейският съюз беше до колене във финансова криза и се бореше, за да спаси друго от най-големите си постижения – еврозоната. Тогава Шенген беше, ако не друго, ценна възглавница, в която да попаднеш, за да поддържаш безпроблемната търговия.
Но масовото пристигане на търсещи убежище през 2015 г. обърна политическия дневен ред с главата надолу и изкара миграцията на преден план, откривайки нестабилен, огорчен разговор, при който правителствата дадоха приоритет на краткосрочните мерки за успокояване на разярения електорат. Австрия, Унгария, Словения, Швеция и Дания бяха сред онези, които посочиха безпрецедентния наплив от мигранти като причина да въведат отново временни проверки по границите си, разбивайки илюзията, че Шенген е недосегаем.
Пандемията от COVID-19 нанесе нов удар на Шенген, като страните побързаха да затворят границите си в опит да ограничат разпространението на вируса. Брюксел смяташе, че след като ваксинацията започне и инфекциите спаднат, движението в целия блок ще се върне към нормалното си състояние на безпроблемност. Надеждата се материализира, макар и не за дълго.
Краят на здравната криза предизвика стабилен ръст на миграционните потоци към ЕС, поставяйки отново разпалената тема на масата. Молбите за убежище достигнаха 1,12 милиона през 2023 г., най-високата цифра от 2016 г., а местните власти, от Холандия до Италия, се оплакаха, че приемните центрове са претоварени. Подкрепата за твърди и крайнодесни партии нарасна на изборите и някога немислимата идея процедурите за предоставяне на убежище да бъдат прехвърлени към далечни дестинации стана масова.
Именно на този фон в края на август германският град Солинген стана жертва на нападение с нож, което доведе до смъртта на трима души. Намушкването, за чието отговорност пое т. нар. „Ислямска държава“, е извършено от сирийски гражданин, чиято молба за убежище преди това е била отхвърлена със заповед да се върне в България, първата страна на влизане в ЕС.
Неуспехът на депортирането незабавно поднови дебата за миграцията: консерваторите заклеймиха федералното правителство на канцлера Олаф Шолц и поискаха решения извън конвенционалните стандарти. Под натиск Шолц обеща по-твърда линия на действие и нареди затягане на проверките по всичките девет сухопътни граници на страната.
изключителна ситуация в Европа, с която правителството се заема.“Все пак държавите-членки се придържат много към тази „последна инстанция“. В началото на тази година те дадоха окончателно одобрение на реформа на Кодекса на шенгенските граници, която разшири законовия лимит на граничния контрол от шест месеца на две години, който може да бъде удължен два пъти за допълнителни шест месеца, ако страната твърди, че заплахата за сигурността продължава.
Промените също така съдържат разпоредби за справяне със спешни здравни ситуации и борба с инструментализираната миграция, които допълнително разширяват националните правомощия за наблюдение на движенията, включително чрез намаляване на броя на пропускателните пунктове. Трябва да се отбележи, че държавите се насърчават (но не и принуждават) да прилагат „алтернативни мерки“, преди да изберат граничен контрол.
Решението на Германия, взето след влизането в сила на преразглеждането, показва, че апетитът за тези „алтернативни мерки“ остава нисък и че самостоятелните подходи най-вероятно ще продължат да господстват. В крайна сметка Шенгенското пространство е измислена конструкция, която е изградена с политическа воля и може да бъде изкривявана и обръщана по същия начин.
„Не трябва да забравяме, че Шенген произхожда от междуправителствено споразумение и че историята на Шенген е тясно свързана с тази на системата на ЕС за предоставяне на убежище и следователно е съсредоточена в логиката на граничния контрол, ориентиран към сигурността“, казва Алберто-Хорст Нейдхард, старши анализатор на политиката в Центъра за европейска политика (EPC).
„Шенген не е на прага на смъртта“, добави той. „Но последните събития също показват, че идеята, че наскоро въведените реформи могат да запазят безграничната зона като такава, е илюзия. Бъдещето на Шенген вероятно ще продължи да бъде белязано от висока степен на неразположение и несигурност.“
Автор: Хорхе Либорейро
