Отбелязваме 145 години от обявяването на София за столица на България. На този ден през 1879 г. по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България.
В началото на 1878 г., вследствие на опустошителните освободителни битки, населението на града е намаляло почти наполовина спрямо предвоенния период. По-късно през 1900 година София се сдобива със свой герб по повод участието си във Всемирното изложение в Париж. Първоначално гербът е включвал само корона, разположена над щит, разделен на четири полета. В горното ляво поле е изобразена Улпия Сердика-копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле-църквата „Света София“. В долното ляво поле-планината Витоша и в долното дясно поле- златен балдахин над статуя на Аполон (което символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита стои добре познатият ни лъв.
През 1911 г. към герба на столицата е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година-лаврови клонки са изписани от двете страни на щита. Решението София да стане столица след Освобождението бързо я превръща в значим политически, административен, икономически, научен и културен център.
В края на XIX век територията на града, или “Стара София”,обхваща територията между булевардите „Сливница“, „Христо Ботев“, „Патриарх Евтимий“, „Васил Левски“ и „Цар Освободител“. След 1946 г. жителите стават все повече, столицата се разширява и индустриализира.
В следващите десетилетия към София се присъединяват много от съседните села, които се превръщат в квартали. Строят се и модерни за времето си жилищни комплекси в периферията на града. В началото на 1998 година са открити първите станции на Софийското метро, въпреки че проектът за него е започнат още през 60-те и 70-те години.
Най-ранните данни за заселване на античния център на града-местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня-са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр. Хр.). Днес под почти целия център на София може да се открият останки от Антична Сердика.
Най-древният квартал в София е Слатина. Смята се, че на неговата територия през VI-V се е появило първото селище в Софийското поле. Жилищната кооперация на ъгъла на софийските улици „Шейново“ и „Сан Стефано“ е построена през 1929 г. и е една от най-старите кооперации в столицата.
Най-старата сграда в София е Ротондата. В столицата се намира най-голямата църква в България- храм-паметникът „Св. Александър Невски“. Софийската синагога, построена през 1909 година, е най-голямата на Балканския полуостров. Тя побира 1300 поклонници.
Снимки: Wikipedia
Столицата на България има своите красиви паметници на културата,които трябва да бъдат съхранени, като историческо наследство.
Това е моят роден град където съм израстнал и съм завършил своето образование и съм привързан силно към нашата прекрасна Столица.
Без значение от това , че след дълги години самият град е изменил своя облик и от Улпия Сердика се е превърнал в София , за мен градът се развива и се превръща във все по-оживена и колоритна европейска столица.
В една от преките на улица “ Шейново” е едно от любимите ми кафенета, където често прекарвам свободното си време с весела компания, а по повод най-древният квартал бих поспорил, нашата столица не спира да се разраства и се превръща в съвременен мегаполис и желано място за живот , със своите прекрасни потайности и специфична атмосфера…