Има много дискусии за потенциално прекратяване на огъня в Газа преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп на 20 януари 2025 г. Вкопчвам се в надеждата, че то най-накрая ще приключи – може би, просто може би този път ще бъде различно. Но дори войната да спре, животът, какъвто го познавахме, се усеща невъзвратим.
Десетилетия кумулативно страдание – 57 години израелска военна окупация и 17 години задушаваща обсада – угасиха всяка вяра в мен, че тази реалност може един ден да се промени. Животът тук отдавна е постоянна борба, белязана от финансова, политическа нестабилност и несигурност. Основните нужди като храна, лекарства и чиста вода са оскъдни от години, докато Израел извършва безброй атаки на тази малка, гъсто населена територия. Щетите, особено върху децата, са огромни, като травмите проникват в ежедневието.
И все пак, въпреки тези сурови реалности през годините, чувството на надежда остава вградено в идентичността на Газа. Вярвахме, че един ден нещата могат да се подобрят. Животът далеч не беше съвършен, но по свой собствен начин беше годен за живеене. Сега животът, който някога сме смятали за труден, се чувства като привилегия.
Спасителните линии са унищожени
Преди 7 октомври 2023 г. животът ми беше изпълнен със стремежи и мечти. Бях спечелил магистърска степен от Института за следдипломно обучение в Доха в Катар през май 2023 г. и се бях върнал у дома с ясна цел: да преподавам и да допринасям за моята общност.
Въпреки предизвикателствата, аз се надявах, че колективните усилия и решителност могат да изградят по-добро бъдеще в Газа. Въпреки че повтарящите се израелски ескалации бяха реалност, аз вярвах, че мога да ги издържа както преди. Намирането на работа не беше лесно поради високата безработица, но през септември 2023 г. най-накрая си осигурих учителска позиция в малък образователен център. Чувствах се благодарен, че живея в красив дом в град Газа, заобиколен от хора, които обичах.
Бяхме се научили да се справяме с трудности като ограничено електричество, оскъдна чиста вода и ограничени възможности. В сравнение с опустошението, пред което сме изправени днес, тези борби изглеждат почти управляеми.
Земята, която ни изхранваше, е унищожена
Действията на Израел днес изглежда са предназначени да принудят жителите на Газа да напуснат – не непременно всички в египетската Синайска пустиня, какъвто беше първоначалният им план, но навсякъде, където могат да отидат. Въпреки че това изместване е рамкирано като „доброволно“, реалността е далеч от това. Израел системно прави Газа непригодна за живеене, оставяйки мнозина без друг избор освен да избягат. Опустошението в Газа е всеобхватно и засяга всеки аспект от живота.
Помня Газа като място, изпълнено с живот, богато на плодородна земя и реколта. Засадихме всичко – домати, маслини, портокали – и нивите винаги бяха оживени с нещо цъфтящо. Дървета се редяха по пътищата, храната беше достъпна и съществуваше вярата, че колкото и труден да стане животът, земята ще ни осигури. Сега над 65% от земеделските земи в Газа са унищожени, посевите са изчезнали и почвата е отровена. Фермерите остават без семена, инструменти и вода. Дори ако войната приключи утре, Газа ще се бори да се изхранва.
Вода също почти липсва. Бомбардировките са осакатили инфраструктурата, оставяйки повечето без чиста питейна вода. Кладенците са повредени, инсталациите за обезсоляване почти не функционират, а канализацията наводнява полета, разпространявайки болести. Здравеопазването се разпадна напълно, тъй като бомбардираните болници и клиники оставиха болните и ранените почти без никакъв достъп до грижи.
Образованието е рухнало
Образованието винаги е било много важно в Газа. Дори сред всички трудности училищата бяха навсякъде и ние много ценяхме ученето. Степента на грамотност тук е невероятно висока, възлизаща на почти 98%. Но образователната система вече също се срина. Над 625 000 деца са загубили цяла учебна година, като 93% от училищните сгради са повредени. Малцината, които остават изправени, сега служат като пренаселени убежища, което прави обучението невъзможно.
Автор: Малак Хиджази, Превод: Надежда Максимова
