В началото на миналия век в своята книга „Демократични Идеали и Реалност“ (Democratic Ideals and Reality) бащата на англосаксонската геополитика Халфорд Макиндер показва как моралните императиви на западната демокрация не съответстват на геополитическите реалности, които имат своя собствена тектоника, независима от идеалистичните човешки възприятия:
„Демокрацията отказва да мисли стратегически, освен ако и докато не бъде принудена да го прави за целите на отбраната.“
По този начин Макиндер цели да покаже, че демократичното вътрешнополитическо устройство на Британската империя по онова време е едно нещо. Но съвсем друго е положението във външнополитически план, където няма никакво значение дали една страна е демократична, или не e. Същевременно британците като морска сила водят жестока борба за надмощие срещу континенталните си геополитически конкуренти (Руската и Германската империя) – борба, продиктувана от изцяло рационални, геополитически подбуди, която не признава каквито и да е етични, идеологически идеали или човешки субективни възприятия.
За да потвърдим думите на Макиндер, е достатъчно да погледнем начина, по който през втората половина на 19-ти век до 1907 г. Руската и Британската империя уреждат своите геополитически противоречия в района на Централна Азия. В резултат от руската експанзия в Закапсието, Туркменистан, централноазиатските ханства и Памир, руският лимес в региона се сблъсква с британския – по онова време британците владеят Индия и проникват в Централна Азия през Афганистан. Впоследствие през 1907 г. двете империи сключват руско-британска антанта, поделяйки си сферите на влияние в Централна Азия. Това обаче се случва, без да бъдат питани народите на Персия, Афганистан и Централна Азия как те се самоопределят по „демократичен път“ и в коя геополитическа зона на влияние те искат да попаднат. За пълна независимост от империите не може изобщо да става дума.
Това е отличен исторически пример как действат железните закони на геополитиката. Тези закони продължават да определят до голяма степен световния дневен ред, особено във времена на световна война. Така стигаме до момента, в който американският президент Доналд Тръмп нарича украинския президент Владимир Зеленски „диктатор“ и го обвинява, че е започнал войната с Руската федерация. Същевременно Тръмп се обявява за провеждането на нови президентски избори в Украйна.
В отговор на Тръмп, Зеленски твърди, че американският държавен глава живее в руски балон на дезинформация и че опитите да бъде заменен по време на войната ще се провалят.
В социалната си мрежа Тръмп пише следното:
„Диктатор без избори – Зеленски по-добре да побърза или няма да му остане държава. Междувременно ние успешно преговаряме за край на войната с Русия – нещо, което всички признават, че само Тръмп и администрацията на Тръмп може да направи.“
„В Украйна не се произвеждат избори, там е в сила военно положение, и съжалявам да го кажа, Зеленски се ползва с 4% одобрение“, отбеляза още американският лидер.
И така, в случая, ако се опитамe да четем между редовете, посланието на Тръмп към Зеленски по всяка вероятност е следното:
„Ти си марионетка на британците, респективно на глобалния финансов капитал. От тази гледна точка ти си геополитически несъстоятелен и се превръщаш в препятствие в моята борба срещу ултраглобалистите. Освен това, за да водя тази битка, на първо място у дома, а впоследствие и в световен план, ми е необходимо да разреша ситуационните геополитически противоречия с Русия, която може да ми бъде потенциален съюзник, макар и пасивен, в голямото геополитическо съперничество с Китай. Следователно, ти, освен че си нелегитимен от демократична гледна точка, си и с изтекъл срок на историческа годност. Толерансът, който имам към теб е спаднал до 4 %. Времето ти изтича.“
Да, времето на Макиндер наистина е различно от времето в което пребиваваме. Въпреки това, ако се опитаме да направим паралел, може да забележим как Европа, поради геополитическото си зануляване преди десетилетия, е принизена до нивото на геополитическа периферия, каквато е била Централна Азия преди около 150 години. Европейските елити са също толкова разделени по въпроса за войната в Украйна, колкото са били разделени и по онова време елитите на централноазиатските политии на фона на заплахата от руското им завладяване. В същото време, поради липсата на всякаква геополитическа субектност, Европа се е превърнала в зона на геополитически търкания между две зараждащи се големи, наподобяващи империи (проф. Андрей Фурсов), пост-глобализационни образувания – Русия и САЩ. Украйна е мястото, където тези търкания придобиха вид на пряк физически и военен сблъсък, и може да се окаже мястото, от което Русия и САЩ започват да чертаят новите контури на своите зони на влияние. И тук Зеленски с неговите придворни се явяват пречка – затова е и „нелегитимен“, а не защото Украйна е стожерът на демокрацията в света.
И не, Тръмп не страда от „руски балон на дезинформация“ – просто той е естествен наследник, макар и безсъзнателно, по англосаксонска линия на Макиндер. Не го интересува толкова „демокрацията“ в Украйна (при все че такава безспорно няма, не е имало и едва ли някога ще има). Доналд Тръмп, макар и не толкова с главата си, колкото с инстинкта си, следва геополитическия императив. А той е безмилостен към по-малките народи, които се ползват като пушечно месо в уреждането на сметките между големите сили.
В случая англосаксонските ултраглобалисти използват украинците за своята война срещу руснаците. А това представлява върхът на „англосаксонския гений“, както го нарича Алексей Вандам – да хвърлиш в унищожителна война срещу народа, който искаш да победиш, братски нему народ като пушечно месо само защото този братски народ населява определена територия, представляваща според Бжежински ключът към разпада на Руската федерация.
Да, Наполеон е прав, като твърди, че географията е съдба. Геополитиката пък е проклятие, бих добавил аз.
Но Тръмп все пак е бизнесмен. Нищо чудно накрая, когато американците и руснаците са сключили мирна сделка, без каквото и да е европейско, още по-малко украинско, участие, президентът на САЩ да каже съвсем спокойно на Зеленски: „Нищо лично, просто бизнес.“ Това ще бъде цялостният израз на американската геополитика a la Trump.