Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус критично застрашени.

„Призивът на ЕК идва след като държавите продължават да не предприемат достатъчно ефективни мерки за справяне със заплахите, на които са изложени последните есетрови популации в Европа. Най-сериозните от тях са бракониерството и нелегалния трафик, но не бива да подценяваме също и развитието на хидроенергията, както и промяната на речните корита, които унищожават местообитанията на рибите. Вече загубихме шипа от нашите реки. Нека не губим и другите видове“, призова Беате Щрибел, ръководител на глобалната програма на WWF за опазване на есетровите риби.

Есетрите са древен вид мигриращи риби, появил се преди 200 млн. години. В днешно време последните в Европа популации на диви есетри обитават долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния. Незаконният улов е основната пряка заплаха за оцеляването на дунавските есетри. Загубата и фрагментацията на местообитанията им, нарушаването на миграцията за хвърляне на хайвера и замърсяването са други фактори, които застрашават тяхното съществуване.

За да спомогне за тяхното опазване, WWF стартира мащабния проект LIFE-Boat.

Той ще се изпълнява в седем европейски държави: България, Румъния, Австрия, Унгария, Словения, Словакия и Германия. LIFE-Boat е съфинансиран от програма LIFE на Европейския съюз и обединява усилията на учени, институции и природозащитници. Проектът включва серия от консервационни мерки като реинтродукция на млади есетри в Долен Дунав и Черно море, работа с риболовните власти, както и повишаване на осведомеността в местните рибарски селища.

„Голямата ни цел е да не позволим изчезването на четирите останали в Дунав есетрови вида. Затова ще създадем генна банка, ще развъдим есетрови риби с местен произход и в следващите години ще ги пуснем в Дунав. WWF подкрепя реинтродукцията, защото тя е от ключово значение за дългосрочния растеж на есетровите популациите в Европа. Но резултатът ще е незначителен, ако междувременно не успеем да овладеем бракониерството и незаконната търговия“, допълва Щрибел.

WWF създаде плаващ развъдник за есетри, който се намира в австрийската част на Дунав. Такива контейнери ще бъдат инсталирани също и на река Кьорьош в Унгария, както и на река Мура  в Словения. В тях ще бъдат развъдени генетично разнообразни индивиди с доказан дунавски произход. Те ще бъдат отгледани до няколко месеца, след което ще бъдат пуснати на различни места в Дунав. За целта ще бъдат използвани най-съвременни методи, така че малките есетрички да имат възможно най-висок шанс за оцеляване.

Усилията на WWF не свършват дотук. Организацият ще продължи да работи за опазването на пуснатите в реката риби, както и за опазването на останалата есетрова популация в Долен Дунав и Черно море, чрез тясно сътрудничество с отговорните институции и местните рибарски общности. Във всички страни ще бъде въведена стандартизирана програма за мониторинг, при която ще се използват ДНК данни, както и маркиране с цел проследяване на развитието на популацията.

Какво ще правим в България?

WWF ще участва в регулярни срещи със служители на правоприлагащите органи и рибари, на които ще се обсъждат мерки за опазването на популациите и деклариране на случаен улов или улов от проведените зарибявания. Специалисти от WWF ще посещават рибарските общности в Долен Дунав и крайбрежието на Северното Черноморие и ще им показват как да освобождават безопасно уловените като съпътстващ улов есетри. Също така те ще работят и с ресорните институции за намаляването нивата на бракониерството, които остават притеснително високи.

Как всеки от нас може да помогне на есетрите?

Есетрите, както и останалите мигриращи риби, играят важна роля като индикатор за здравето на екосистемите в реката. Повечето видове есетри са на върха на хранителната верига и нямат много естествени врагове освен човека.

Човекът може да се превърне от враг в приятел на есетрите. Всеки от нас може да подаде сигнал към ИАРА /Изпълнителна агенция за риболов и аквакултури/ при съмнение за незаконен риболов. При посещение в рибен магазин всеки от нас може да провери дали предлаганите есетри са диви или са били отгледани в стопанства, а също и дали опаковките на хайвера са по изискванията на CITES/Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора/. Всеки от нас може да разкаже на своите деца, близки и приятели за значението на есетрите и за това какво богатство сме на път да изгубим.

А ресорните институции са на ход да предприемат ефективни реформи за ограничаване на незаконния улов и трафик на есетри, както и на продукти от тях.